Пр, 1952, кн. 5, 47. За приготовление на различни ваксини са необходими вируси, изгубили своята вирулентност. НТМ, 1961, кн. 12, 7.
ВИ`РУС м. 1. Мед. Причинител на заразна болест у човека, животните и растенията, по-малък по размери от известните досега болестотворни микроби. Грипен вирус.
2. Техн. Програма, която се прикрепва към файлове или се самозаписва на определени места върху диск или дискета, като се задейства при активирането на съответното дисково устройство или файл, при което може да причини щети в компютърната система (повреди в диска, изтриване на данни и др.). Вирус в стартовия сектор се зарежда в паметта преди операционната система, .. Ако пъхнете незащитена дискета в компютъра, каните вируса да я зарази. КЕШ, 1993, бр. 23, 34. Почти няма случай някой да е получил вирус, след като е изтеглил програмни файлове от реномиран сайт. Инт., 14.
— От лат. virus ’отрова’ през нем. Virus.
ВИ`РУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Мед. Прил. от вирус. Вирусен хепатит. Вирусна инфекция. Вирусни болести. Вирусно заболяване.
ВИРУСОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист, който се занимава с изследване на вирусите.
ВИРУСОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до вирусолог и вирусология. Вирусологична лаборатория. Вирусологични изследвания.
ВИРУСОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Дял от микробиологията, който се занимава с изучаване на вирусите. „Лаская се от мисълта, че моите специални познания по клинична биохимия ще допълнят вашия великолепен опит по микробиология и вирусология.“ П. Вежинов, НБК, 284.
ВИРУСОУСТО`ЙЧИВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Книж. Неподдаване на човешки или животински организъм на заразяване с вируси, устойчивост срещу вируси. Има висока вирусоустойчивост, щом не го хвана грип.
2. Информ. Устойчивост на компютърна програма срещу вируси. Най-важното научно постижение на лабораторията [по компютърна вирусология] е създаването на математическа дефиниция на понятието вирусоустойчивост на единица информация. Д, 1993, бр. 290, 14.
ВИРУШИ`НКА ж. Диал. Вихрушка. Даде Господ силна вирушинка, / та си откри Магдина прекривка. Нар. пес., СбНУ XLIV, 26.
ВИ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вир. Ловеше из вирчетата бързи мрени и вкусни пъстърви, печеше ги, увити в листа от репей, заровени в буйната жар. П. Здравков, НД, 13. След туй се наведе над вирчето, където се бе окъпала птичката, и лисна лицето си с прясна студена вода. Кр. Григоров, Н, 34. Долу под колибата бяха направили [работниците] едно вирче за черпене вода. Д. Калфов, КР, 48. В широка вглъбнатина, прилична на копаня, видяхме едно бистро вирче с дъждовна вода. Ив. Вазов, Съч. XV, 146. Малко вирче, дребна (малка) риба. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.
ВИ`РЧИНА ж. Диал. Събрана на едно място, във вир вода. — Ще те хвърля, каже, в реката .. — Да го порази! Ами защо те не хвърли? — Не се бой, той ме плашеше: тя е пресъхнала! .. — Се` ще се намери за тебе някоя жабешка вирчина. Ив. Вазов, Съч. XXV, 26-27.
ВИ`РЧИНКА ж. Диал. Умал. от вирчина. Реката беше се изтънила като конец и на места се губеше в камънаците, на места бе замряла в сини стъклени вирчинки. Ил. Волен, МДС, 221. Момченцето се улиса в струйката вода, която чучуреше по неравния дол и се разливаше на места в светли вирчинки. Ил. Волен, НС, 60.
ВИРШЕПЛЕ`Т м. Остар. Книж. Пренебр. Стихоплет. Най-напред при писане стихове нему са служили стихотворенията на сръбски виршеплети преди Бранка Радичевича. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 70.
— От рус. виршеплет.
ВИ`РШИ мн., ед. ви`рша ж. Рядко. Литер. Лоши, бездарни стихове.
— От пол. wierszy през рус. вирши.
ВИ`РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Издигам, изправям нещо нагоре (от наведено, отпуснато или отвесно положение). Той винаги ходеше с кръстосани отзад върху потурите ръце, виреше главата си нагоре и така изпъваше шията си, че гръклянът му щръкваше напред. О. Василев, ЖБ, 259. Край кравата, която кротко пасеше, виреше опашчица едномесечно теленце с нежен светлокафяв косъм. Д. Ангелов, ЖС, 70. Той развяваше сърмения си кафтан, виреше брада към небето, размахваше своите големи юмруци. Ст. Дичев, ЗС II, 79. Дето яде конче зобчица, там и вири главица. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 162.
2. Повдигам, издигам нещо (обикн. чаша и под. със спиртно питие) нагоре. Мъжете се бяха разположили върху широката рогозка под клонестата круша, виреха павурчето с люта изстудена ракия и разговаряха. Цв. Минков, МЗ, 76. Механата беше се май напълнила с хора, които виреха юзовете със сладкото [вино]. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 148. Наскоро след нас надойдоха някакви големци с коне .. Отвориха сандъци, извадиха шишета с пиене .., приказват си „айнц-цвайнц“ и вирят нагоре шишетата. Н. Попфилипов, РЛ, 37. виря се страд.
◇ Виря глава. Разг. 1. Проявявам непокорство, своеволие. Той разбра, че ходжата е
