триста и двайсет хиляди за каруците, дето ги развалихме, че бяха виранетини, и от тях направихме нови. Ст. Марков, ДБ, 274.
ВИРАНЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. Виране (в 1 знач.); виранетина. Усети горчивина затуй, че домът, където е видял свят .., сега е виранлък, из който се гонят прилепи и пълзят гущери. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 152. Даже чудех се как не е отвлекла досега цялата дядова Кольова воденица, която беше малка, схлупена, полуразвалена — цял виранлък. М. Георгиев, Избр. разк., 161.
— От тур. viranelik.
ВИ`РВАМ, -аш, несв.; ви`рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ви`рнат, св., прех. Виря веднъж или изведнъж. Пасеше [еленът] по цяла нощ, ала беше неспокоен, страхлив и от всеки шум трепваше и вирваше глава. Ем. Станев, ПЕГ, 114. Или пък когато увлечен в работата, той не й обръщаше внимание, тя вирваше глава и сърдито го заплашваше. Д. Кисьов, Щ, 28. Подсмръкна на конете като стар файтонджия. Те вирнаха уши. Ст. Даскалов, МЧ, 7. Първият камион продължи да боботи и да се търкаля напред, .. Най-напред пропадна едното му колело, после пропадна и другото, след това той вирна задницата и полетя из урвата надолу. Д. Ангелов, ЖС, 346. вирвам се, вирна се страд.
ВИ`РВАМ СЕ несв.; ви`рна се св., непрех. Изправям се изведнъж. Фют веднага се преобрази. Покритата му с лишеи и петна кожа се лъсна, плесенясалите му рогчета се очистиха и вирнаха нагоре. Елин Пелин, ЯБЛ, 163.
ВИ`РВАНЕ ср. Отгл. същ. от вирвам и от вирвам се.
ВИРДЖИ`НИЯ ж. Спец. Вид висококачествен тютюн за производство на цигари. За едролистните тютюни (махорка, вирджиния и др.) са подходящи богатите, крайречни, наносни, с малко чакъл, отцедливи, проветриви и добре задържащи влага почви. М. Мичев и др., 3, 104.
ВИРДЖИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от вирджиния; виржински.
ВИРЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от вирея. Участъците за фуражно сеитбообращение трябва да бъдат разположени близо до фермите върху влажни и богати на хранителни вещества почви, подходящи за виреене на фуражните култури. М. Мичев и др., З, 101.
ВИ`РЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от виря и от виря се.
ВИ`РЕНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от виря се.
ВИРЕ`Я, -е`еш, мин. св. виря`х, прич. мин. св. деят. виря`л, -а, -о, мн. вире`ли, несв., непрех. 1. С обст. поясн. За растение — раста, развивам се добре някъде. — Ще почнем да сеем лен тогава. — Лен ли? .. — Лен. Питах за тая работа аз агронома. Ще вирее той под планината. Кр. Велков, СБ, 45-46. У нас могат да виреят растения, характерни за друга, доста далечна географска област. М. Марчевски, ТС, 6. Памукът не вирее добре по нашите места и се чудя защо ни карат да го сеем — рече Петър. И. Петров, НЛ, 163. Ако на една почва не може да расте изобилна трева, то на нея не може да вирее и хлебното зърно. Знан., 1875, бр. 22-23, 347. // Разг. За животно — добре съм физически, добре се развивам. — Овцата вирее на суховато място. Нея я морят силната жега, .. и мочурът. Кр. Григоров, ПЧ, 77. — Ама то прасе без кал не може. Дорде няма на гърбината му барем пет пръста кал, то не вирей. Тъй де. И. Петров, НЛ, 46. Бубите, что са излезли в първий ден, най-добре виреят, затова и трябува тий на особено място да ся дръжат. Лет., 1874, 194. // Остар. и диал. За човек — раста, развивам се правилно в добро здраве. — Не мога да кажа, че я [жена ми] боли нещо, пък не вирее — загрижи се Бияза и ласкаво се обърна към Каракольовеца. М. Яворски, ХСП, 150. Доброто и веселото разположение [на майката] помага на детето не само да бъде то здраво, но еще и да вирее. Й. Груев (превод), КН 7, 67. // Разг. За поминък, дейност — добре се развивам, процъфтявам. Има гора, но нямат мера .. Вирее само скотовъдството. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. Лозарството не може също да вирее, защото местността е висока и на у сой. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Замислял ли се е г. Ба-дев, защо днес поезията вирее само от едната страна на бариерата, а от другата — никак я няма? Г. Бакалов, Избр. пр, 375. Към Alma mater се стреми [Викентий] за лаври! / Ала с науката се той не гаври, — / науката да цъфне, да вирее, / той само зарад титлата копнее. Ем. Попдимитров, СР, 67.
2. Прен. Обикн. за отрицателни обществени явления — имам добри условия за съществуване, развитие, за разпространяване. — Ама човек все се лъже. Де, де, вика си, ще мине теглото, па ще дойде нещо по-хубаво. А то май досега у нас повече лошото е виреяло, отколкото хубавото. Кр. Григоров, ТГ, 60.
ВИРЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св., виря`х се, прич. мин. св. деят. виря`л се, -а се, -о се, мн. вире`ли се, несв., непрех. Остар. Издигам се нависоко, стърча. Останки печални са дивните сарди. / Виреят се копья, блестят алебарди. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 45. Тамо над гроба пустинний / две са дървета виреят. П. Р. Славейков, Ден, 1875, бр. 19, 6. Днес само могилата няма / за чест преживяна загатва. / Пред морния пътник тя мълком / вирей се далеко в полето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31.
ВИРЖИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Вирджински. В момента изкупната цена на
