има при себе си. X. Пашов и др., ЦП, 8. виражавам се страд. Количеството на златото в смесите се виражава с каратове. Знан., 1875, бр. 15, 239.
ВИРАЖА`ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Изразявам се; виразявам се. Но ние пожълтяхме малко, защото си помислихме, че е дошла някоя бърза заповед, за да ни „пребесят надве-натри“, както са виражаваше Савата. З. Стоянов, ЗБВ III, 164.
— От рус. выражать.
ВИРАЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Изразяване; виразяване. Ако са усъвършенствуват понятията .., то трябва да са усъвършенствува и езикът, който служи за форма при виражението на мислите. СбС, 10.
2. Изразена, изказана мисъл; израз. Демократизмът на сектата са е отражавал не само в нейните религиозни черти и обществени тенденции, но и в нейните поетически виражения. СбС, 96. Ако нас интересува романът или повестта повече от учебните книги, то ни интересува не само богатството на образите и поетическите виражения, които са намират в тях. СбПер. п II, 163.
3. Прен. Изражение, израз. Той треперяше цял-целеничек, .., а лицето му прие необикновено виражение. З. Стоянов, ЗБВ I, 419. Той не преброил с око колко са [еничерите], съзрял само дивите виражения на техните лица. Ст. Ботьов, К (превод), 207.
— От рус. выражение.
ВИРАЗИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Изразител. Аз не зная друга епоха .., в която българската журналистика да е воювала така смело .. в полза на народните интереси и желания .. и стана истински виразител на народната воля. З. Стоянов, ЗБВ I, 254-255.
— От рус. выразитель.
ВИРАЗИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Изразителен. Из къщата на дяда Либена излезе троица цигане-цигуларе, с бели чалми, с алени пояси и със сини контоше; а сичкото това са отличало твърде красиво от мургите и виразителните цигански лица. Л. Каравелов, Съч. II, 93. Черните очи на Селима блещели като звезди на спасението във виразителните черти на девойката. Ст. Ботьов, К (превод), 12.
— От рус. выразительный.
ВИРАЗЯ`. Вж. виразявам.
ВИРАЗЯ`ВАМ, -аш, несв.; виразя`, -и`ш, мин. св. -и`х, <ib>св., прех. Остар. Книж. Изразявам; виражавам. А сичко, що придумвал человек, той го е виразявал писмено или на книга. ЦВ, 1860, бр. 478, 1. Кралят стана от своето седалище, хвана ма за ръцете, ягко ги стисна и разтресе и вирази своето щастие да види най-после холандезин. Знан., 1875, бр. 14, 213. Грижеше ся за него с най-нежната преданост, изпълняваше желанията му преди той да ги вирази. X. Пашов, и др., ЦП, 55. виразявам се, виразя се страд.
ВИРАЗЯ`ВАМ СЕ несв.; виразя` се св., непрех. Остар. Книж. Изразявам се; виражавам се. Аз не ща да говоря надълго, като списател, но ща ся мъча, колкото мога по-кратко да ся виразя. ЦВ, 1860, бр. 478, 1.
— От рус. выразить.
ВИРАЗЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Изразяване; виражение.
ВИРА`Н прил. неизм. Простонар. 1. Разнебитен, разрушен, съсипан. — Ха сега да идем там горе на баира, има една изоставена къща. Да видим ще я харесаш ли. Малко е виран, но като се поизкърпи, ще влезе в работа. Д. Казасов, ВП, 22. — Решил съм да продам и новия мадан — рече му Махмуд бей, — ама на`, вашият Чакър бюлюкбаши взе, та събори и неговия кораб .. — Питай го колко пари ще иска да ме остави да го поправя. Виран имот не се продава. А. Христофоров, А, 346.
2. Прен. Болнав, нездрав. — Тука ли е стопанинът? — запита Алекси. — Тука е — рече Дрондовица. — Малко е виран, нехела .. Простинал ли е, не знам, нещо го не бива, та е полегнал. Кр. Григоров, Н, 29.
— От перс. през тур. viran. — Друга форма: вера`н.
ВИРАНЕ`, мн. -та, ср. Простонар. 1. Полуразрушена постройка; виранетина, виранлък, развалина. Ако да можем да минем насреща в Галата, тогаз отиваме и пренощуваме в къщата на главатаря Г. Трипани; ако не можем, тогаз скриваме ся тука негде из хрубелите (виранетата) и зарана рано, като добри домакини, отиваме си на работата. П. Р. Славейков, ЦП II, 131.
2. Изоставено, незастроено, пусто място, пълно с боклуци, бурени и др. Между къщата и началото на гората имаше виране, дето ни приличаше на джунгла, и като деца играехме все там.
3. Повредена или негодна за използване вещ. — Как тъй времето ще зависи от скоростта? Ами ако се качиш на най-дръгливото магаре, а аз се кача на най-бързия самолет и една година пътуваме, като слезем, часовниците ни ще показват едно и също, освен ако са някои германски виранета. П. Вежинов, ЗНН, 45.
— От перс. през тур. virane.
ВИРАНЕ`ТИНА ж. Простонар. Пренебр. Виране (в 1 и 3 знач.); виранлък. — А за какво са тия допотопни виранетини — каза Гороломов, като погледна двете полусрутени вятърни мелници горе на височината. Й. Йовков, ПГ, 142. Охрани се Батенката. За пет-шест години си оплете кошника .. Събори виранетината на Ручилото и издигна нова къща. А. Каралийчев, НЗ, 92-93. — Не можах да разбера защо ми искаш
