ВАРАКЛАДЙСАМ. Вж. варакладис-вам.
ВАРАКЛАДИСВАМ, -аш, несв.; варак-ладйсам, -аш и варакладйша, -еш, мин. св. -сах, св., прех. Диал. Варакосвам. варакла-дисвам се, варакпадисам се и варакладйша
се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: варакл адбсвам.
ВАРАКЛАДЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варакладисвам и от варакладисвам се; варакосване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: варакл адосване.
ВАРАКЛАДЙША. Вж. варакладисвам.
ВАРАКЛАДОСАМ. Вж. варакладос-вам.
ВАРАКЛАДОСВАМ, -аш, несв.; варак-ладосам, -аш, св., прех. Диал. Варакосвам. варакладосвам се, варакладосам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: варакладисвам.
ВАРАКЛАДОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варакладосвам и от варакладосвам се; варакосване.
— Друга форма: варакл адйсване.
ВАРАКЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. Варакосан.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРАКОСАМ. Вж. варакосвам.
ВАРАКОСАН, -а, -о, мн. -и. Прин. мин. страд. от варакосам като прил. Който е покрит, украсен с варак. По багреницата бляскаха разноцветни стъкла и мъниста, а на главата имаше варакосана жълта коронка. Ст. Загорчинов, ДП, 271. Показа се годеницата с нова премяна, тръгна около софрата да раздава варакосани китки. К. Петканов, Оъ, 237. Сладкодумницата отиваше под венчило. Беше набулена и накичена от главата до петите. На челото й лъщеше варакосан венец от чимшир. К. Калчев, ПИж, 106. —Да намеря една варакосана бъклица, че да отида да изкараме сватбата бори. П. Тодоров, Събр. пр II, 430. Варакосана сурвачка.
ВАРАКОСВАМ, -аш, несв.; варакосам, -аш, се., прех. Украсявам с варак. — Като надиплите хубаво колата, ще отчеснегЛе по един голям клон чимшир, ще го варако-сате и на всяка кола ще затъкнете отзад. П. Тодоров, Събр. пр II, 434. Цана на Денча думаше: /— Тук седи, Денчо, не оди, / .. Тъ-зи година първата / свещите ша варакоса-ме. Нар. пес., СбНУ XXVI, 83. • Обр. Стопи се нощта и зората / пробуди дървета и птици. / .. / Над Рожен ранилото слънце / с лъчи варакоса простора. У. Керим, СМ, 16. варакосвам се, варакосам се страд.
ВАРАКОСВАНЕ ср. Отгл. същ. от варакосвам и от варакосвам се.
В АР АМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Бързам. Слънчице, мило слънчице, / не варай, братко, да зайдеш, / че либе ми е мънинко. Нар. пес., СбНУ I, 66.
ВАРАМ2, -аш, несв. прех. Диал. Мамя, лъжа някого. Никола вара Лиляну, / лъга го, не лъга го, / вара ю — не вара ю. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 19. варам се страд. ВАРАМ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Лъжа се, изпадам в заблуда; мамя се. Не варайте се, дружина, / да я си не съм девокя, / ноло съм света Неделя. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 32.
2. Препирам се, карам се. Варали са се юнаци / кому че либе да бъде, / кой да си вземе девойкя. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 479.
ВАРАН, -та, мн. няма, ж. Диал. Надпре-варване, надбягване с коне. И останало само в днешни сборове борба, мятане камък, варан и млузгане с прости тояги. Г. С. Раковски, П I, 99.
ВАРАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от варам1.
ВАРАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от варам2 и от варам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРАНТ м. 1. Иконом. Заложен запис, документ срещу оставена на склад стока.
2. Банк. Кредит, получен чрез залог на документ за притежание на стоки, обезпечаващи кредита.
— Англ. шаггап! 'пълномощие'.
ВАРАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Иконом. Прил. от варант. Отворих си в една заложна къща варантен кредит срещу кухненския инвентар, купих бели покривки. А. Гуляшки, ЗР, 188.
ВАРАШКИ, -а, -о, мн.-и, прил. Диал. Хубав. — Стано, варашко девойче, / на тебе лице варашко. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 29.
ВАРВАМ1, -аш, несв.; варна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Изпреварвам някого в нещо. Споменах, че като започнали още първата година да се одумват, взел, че сменил хубавата стока с най-изпосталелите овце в кооператива и как на края на годината, като теглили калема на съревнованието, пак варнал другите. М. Кюркчиев, ВВ, 138. — Искаш ли на облог да се хванем, че аз преди тебе ще умра? .. — Ако те варна, ти ще дадеш кенарена риза за погребението ми. О. Василев, ЖБ, 429. варвам се, варна се страд.
ВАРВАМ2, -аш, несв.; варна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Оставям на мира някого; не закачам, не безпокоя, варвам се, варна се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
