ва прежда. На пазара пуснаха много нови прежди — буклета със сребърни и златни нишки.
2. Само ед. Плат с грапава като на възли тъкан. Палто от букле. // Само мн. Различни видове от такъв плат. На щанда за вълнени платове,... има богато разнообразие от га-бардини, буклета, платове за манта и костюми. ВН, 1960, бр. 2673, 1.
— От фр. boucle ’който е във форма на букли’.
БУКЛЕ'НЦЕ, мн. -а, ср. Отделно възел-че от плат или прежда букле. Саша още отдалеч забеляза една бяла блуза на ситни бу-кленца. Ст. Марков, ДБ, 354.
БУ'КЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За коса — която е на букли, на къдрици. Имаше дълги крака, като козле, и руси, бу-клести коси. А. Гуляшки, СВ, 54.
БУКЛИ'РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Правя, навивам коса на букли, на къдрици. При изработването на една фризура често се налага косите да бъдат буклира-ни. Г. Георгиев и др., ФПБ, 62. Пред огледалото тя буклираше косата си. буклирам се страд. и възвр.
БУКЛИ'РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За прежда или плат — който е на грапавини, подобни на малки възли. Буклирана прежда.
БУКЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от буклирам и от буклирам се. БУКЛИ`Я ж. Диал. Бъклица. БУКЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Рядко. За коса — навивам се, ставам, имам форма на букли, на къдрици. Външността й беше доста очебийна. Косите и`, боядисани в керемиден цвят, се букле-ха в най-разнообразни форми върху цялата й глава. Г. Белев, КВА, 158-159.
БУКМЕ'ЙКЪР м. Нов. Лице, което приема, записва залаганията на публиката при спортни състезания. Букмейкърите предвиждат 1:0 за домакините. ДТ, 1998, бр. 251, 27. Букмейкърите отбелязват събраните суми като рекордни. 24 часа, 1998, бр. 344, 44.
— Англ. bookmaker.
БУКМЕ'ЙКЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до букмейкър. Заведението работи като букмейкърски пункт. ДТ, 1998, бр. 295, 40. В букмейкър ските къщи .. може да заложите за шампионска титла на момчетата на Христо Бонев. 24 часа, 1998, бр. 153, 25.
БУКМЕ'ЙКЪРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на букмейкър. По света букмейкърс-твото е бизнес от 200 години. ДТ, 1999, бр. 104, 7.
БУ'КНА. Вж. буквам и букнувам. БУКНУВАМ, -аш, несв. (остар.); букна, -еш, мин. св. -ах, св. непрех. Буквам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
63 Речник на българския език, т. I
БУКЛЕ'НЦЕ
БУКНУ'ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от букнувам; букване.
БУ'КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото бук, който е от дървото бук. Тук-таме само из долищата беше се раззеленила прясна букова шума. Й. Йовков, СЛ, 10. Тя седеше на един буков дънер до буйно разпалено огнище. Г. Караславов, ПМ, 61. Ние с Чу мака — .. — спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Елин Пелин, Съч. I. 102. Буков жълъд.
2. Който се състои от букове. Това село е сгушено в тясна долинка, сред буков лес. Н. Попфилипов, РЛ, 85. Възлязоха по полегатите склонове на Люлин. Наоколо се ширнаха ливади, просечени с букови разлистени горички. А. Каралийчев, НЧ, 21. Тога си Стоян отиде / в зелена гора букова / и алян байрак набучи. Нар. пес., Христом., ВВ П, 218.
3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на дървото бук. На горния край имаше три стаи и малко непокрито оалконче с парапет от букови дъски, посивели от времето. И. Петров, НЛ, 93. Наслага Велко върху един ниско отсечен дънер букови въглища и започна да си кълца на прах с един объл камък. Д. Талев, И, 324. Ученикът отиваше в училището с една па-накида, или букова дъсчица, на която учителят написваше азбуката. П. Р. Славейков, ГУ, 2. Букови греди. Буков паркет.
О Букова глава. Разг. Пренебр. Прост, тъп, недосетлив човек. Той ги ненавижда — тия простаци, тия букови глави!... Т. Влайков, Съч. III, 305. Измятам се като букова дъска. Разг. Неодобр. Непрекъснато сменям мнението си, гледището си.
БУКОВА'К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Букак. Няма ги двата ковани чучура. Няма ги и букаците!.. — Време!.. Турци продават добитъка си за паспорт, аз съм чакал години наред да пия от два чучура и да попея в хладен буковак, а седя с празни очи пред една локва. Ст. Сивриев, ЗСБ, 60-61.
2. Разг. Пренебр. Прост, тъп, недосетлив човек (Н. Геров, РБЯ).
БУ'КОВИНА1 ж. Диал. Бук, бука1. И си дума гюзел Катерина: / „Който мое [може] на планина да иде, / да излезне на Шерган планина, / да отсече дърво буковина / и донесе змия тройоглава — / той ще земе гюзел Катерина!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 90 Неска тварим колата саде буковина. БД I, 70. Първата фурна продавам, .. И преди още слънцето да се е показало, отбирам сухи буковини, паля втората фурна и се качвам горе в стаята да почнем пак с жената да намесваме тестото. Й. Радичков, ББ, 68.
БУ'КОВИНА2 ж. Диал. Винен сорт грозде. Овошките често дават повторка:
БУКОВИНА2
