лозята различно добро грозде: църно, бяло, .., буковина. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.
БУКОВИ`НКА ж. Плодът на бука; буков жълъд.
БУКОЛИ`КИ мн., ед. (рядко) буколи`ка ж. Литер. 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. Буколиките на Теокрит. Буколиките на Вергилий.
2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот.
— Гр. βουκολικός ’пастирски’.
БУКОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Литер. 1. Прил. от буколика. Буколическа поема. Буколическа поезия.
2. Който е свързан с идеализация на селския живот. Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.
БУ`КСА ж. 1. Желез. Метална кутия за подложка на ос.
2. Електр. Съединител. Във входното устройство се включват елементите между антенните букси на приемника и управляващата решетка на първата лампа. Д. Мишев и др., ТТ, 220. По плаца проснаха кабели, от трансформатора изведоха нови букси. Р. Сугарев, СС, 62.
— От нем. Buchse.
БУ`КСОВ, -а,* -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до букса. Подготвяхме необходимите по размер буксови плъзгалки и спускахме локомотивите. ВН, 1962, бр. 3252, 2.
БУКСИ`Р м. 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач.
2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града. П. Вежинов, ДМ, 30. Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир. НМ, 1958, бр. 285, 2.
◇ Вземам / взема (поемам / поема) на буксир някого. Книж. Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. Укрепналият кооператив в с. Първенец, както се казва, пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред. ОФ, 1961, бр. 5146, 2.
БУКСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. За превозно средство, обикн. кораб, самолет и др. — тегля, влача, привързано след себе си друго превозно средство, машина, съоръжение и под. Керванът от съдове, които буксирали дока, се възглавявал от големия танкер „Пекин“. НТМ, 1962, кн. 1, 19. буксирам се страд. Да се буксира огромният айсберг до брега и да се изгради специално водохранилище за него, е 100 пъти по-евтино, отколкото стойността на обикновено получаваната там вода. НТМ, 1962, кн. 1, 30.
— От хол. boegseeren.
БУКСИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буксирам и от буксирам се. — Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ. ВН, 1955, бр. 184, 3.
БУКСИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби. Д. Богданов, ТА, 79. Буксирен полет.
БУКСУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах. Д. Кисьов, Щ, 7. — Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя. П. Вежинов, ЗЧР, 209.
— От рус. буксовать.
БУКСУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буксувам. Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака. Ив. Бурин, НП, 68-69.
БУКУРЕ`ЩКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Букурещ, столица на Румъния. Той беше десетина години по-млад от събеседника си, строен, жизнен, с напомадена по букурещка мода коса и широки подрязани мустаци. Ст. Дичев, ЗС I, 422. И за малко время са явяват от Букурещ всеобща и священа история, напечатани в Будин, с родолюбива помощ на букурещките българе. Пер. п, 60.
БУКУРЕЩЛИ`К, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Леки, разюздани нрави. — Както се изкоренява бурен от нива, тъй ще изскубна корените на букурещлика от селото. Тая работа не прилича ни на лъжа, ни на кражба, ни на кървава разправия! Мръсотия и позор! К. Петканов, ДЧ, 369.
БУКУРЕЩЧА`НИН, мн. букурещча`ни, м. Мъж, който е роден или живее в Букурещ, столица на Румъния.
БУКУРЕЩЧА`НКА ж. Жена, която е родена или живее в Букурещ.
БУ`ЛА1 ж. Простонар. Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; кадъна,
