ханъма. От Одрин дошла един път една була из харема на някой си паша. Ив. Вазов, Съч. VI, 171. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци, .. Колата пък беха пълни с були. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Троица турци минаха / и девет були караха, сите си девет даваха / за една бела бугарка. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 224. Димитър сестра настигна / със триста турци на коне / и с триста були на кола, / че си в Туркия влизаше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 134. Ако умре агата, булата има друг в торбата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 28. Сяка була знай да меси шарен зелник, кога има шарило. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 146. Пули са като була в мътеница. Погов., П. Р. Славейков*, БП II, 88.
◇ Няма була вретено. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой не иска да работи.
Умна була у празна кула нищо не знае. Диал. За човек беден, на когото и познанията не му помагат.
БУ`ЛА2 ж. Диал. 1. Цветето турта, кадънка.
2. Полски мак; булка.
3. Само мн. Пуканки, булки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУ`ЛА3 ж. Диал. Лястовица с бяло петно на гушата; булска лястовица. Delichon urbica.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУ`ЛА4 ж. Папски декрет или послание, издаден във връзка с определен църковен въпрос. Папа Лео X .. в 1520 издаде една була, чрез която Лютер ся застрашаваше да ся афореса, ако той не ся покае в разстояние на 100 деня. ИЗ 1874-1881, 1882, 11.
— Лат. bulla.
БУЛАМА`Ч м. Разг. Безвкусно, блудкаво ястие или питие. Катинка се примоли — ще налее вода и яхнията ще стане чорба… все ще я изядат момчетата. — Ще стане буламач! — ядоса се Славейков. Цв. Минков, МЗ, 210. Ами едно ядене като не е ни кисело, ни солено, .., че то на какво прилича? .. — На буламач, — прибърза пак Бумбала. Ст. Чилингиров, ПЖ, 37. — На` сине, пивни си глътка-две, .. Мислейки, че е вино, .. [Герасим] поемна енергично паницата. И без много да души, както правят всички умиращи от жажда пътници, глътна от гъстата и воняща течност. — Пфуу! — изплю той, като се тресеше целият от погнуса .. — Пий си го ти тоя буламач. Ст. Даскалов, СД, 269-270.
— Тур. bulamaç ’воднисто, лепкаво тесто’. — Друга (диал.) форма: булума`ч.
БУЛА`НА ж. Вид мъхеста изкуствена тъкан, използвана за направа на покривки за легла, кресла и др.
БУЛГАРЕ`, мн. -та, ср. Диал. Булгари`я. Тъгата му, че няма деца, лека-полека се изгуби и той тръгна из села и градове .., да пее по кръчмите и да свири дни и нощи с булгаре… К. Петканов, ОБ, 156. Лявата му ръка се плъзна по дългата дръжка на булгарето, намери тънките гласове и заситни весела, игрива песен. К. Петканов, ЗлЗ, 30. Че си на стола сядаше, / със ясно булгаре свиреше, / булгарето му гоори. Нар. пес., СбНУ XXVII, 229.
БУЛГАРИ`НА ж. Диал. Булгари`я. Понякога свиреше и на булгарина така обаятелно в нощната тишина, щото целият затвор онемяваше. З. Стоянов, ЗБВ III, 126. И баща ми е свирец, той пък с булгарина свири — тя не ще надуване. Ц. Гинчев, ГК, 50.
БУЛГАРИ`Я ж. Народен струнен инструмент, по-голям от тамбурата, на който се свири чрез дърпане на металните струни. Дошъл в Цариград и там бил свирач на булгария. Ив. Вазов, Съч. IX, 128.
БУЛГУ`Р м. 1. Едро смляно жито за готвене. Стамат, който от часове мелеше булгур, пусна най-сетне дръжката на хромела, надигна се от земята и се изправи. Ст. Дичев, ЗС II, 198. Днеска ми чистят булгуря, / в четвъртък ща ми и годежа, / в неделя ща ми и светбата. Нар. пес., СБНУ XXVII, 222.
2. Само ед. Ястие от такова жито. По средата на стаята,…, бяха наредени двайсетина жени, мъже и деца. Те ядяха булгур, фасул и варен ориз. Г. Караславов, СИ, 242. // Отделна порция от това ястие. Изядох един булгур, много вкусен беше. △ Поръчах два булгура.
◇ Тежко ти на булгура. Диал. Горко ти!
— От пер. през тур. bulgur. — Други (диал.) форми: болгу`р, блъгу`р.
БУЛГУ`РЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от булгур. Булгурена каша. Булгурена чорба.
БУЛГУ`РЕЦ, мн. няма, м. Умал. от булгур. — Аз вместо булгурец, — обади се друг ергенин, по-обичам да хапна друго нещо. Ив. Вазов, Съч. XIV, 90.
БУЛДО`Г, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Порода кучета с тъпа муцуна. Кучето беше порода булдог.
2. Куче от такава порода. В краката й се хвърли едър бял булдог… Кучето наостри уши и залая. Н. Каралиева, Н, 111. Тогава Хектор, .., го обиколи, огледа го внимателно от всички страни и в знак на доброжелателство допря носа си до неговия. От своя страна булдогът го лизна с топлото си езиче по муцуната и… запознанството стана. Ив. Планински, БС, 31.
3. Спец. Пистолет с къса цев и голям калибър.
— Англ. bulldog.
БУЛДО`ГЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от булдог. Запазени генерали .. поемаха за Борисовата градина, а подире им припкаха грижливо измити и вчесани булдогчета. А. Гуляшки, Л, 36.
