или двайсетия век и на коя глава правиш измет: на твойта си, на жени`ната или да дядовата си Еминова букела, а? Н. Хайтов, ПП, 151.
БУКЕ`Т м. 1. Красиво подредени и свързани заедно стръкове цветя. Тя отиде към цветарника и поиска да й направят едцн голям букет само от бели карамфили. Й. Йовков, ЧКГ, 305. Иа се покани бързо при него, подаде му един хубав букет от пресни цветя, прегърна го и със сълзи се прости с добрия си приятел. Елин Пелин, ЯБЛ, 45. Една гимназистка срамежливо му подаде букет току-що набрани цветя. Ем. Станев, ИК I-II, 255. Поднасям букет. Прен. За събрани заедно лица или неща с най-разнообразни качества или признаци. В трупата освен по-старите актьори от „Сълза и смях“ се включват Тачо Танев, Стефан Киров, Йордан Сейков, Никола Гандев .., Петко Атанасов и др. Това е букет от дарования, които в твърде кратък период се струпват и образуват колектива на българския национален театър. Ст. Грудев, АБ, 66.
2. Група дървета, израснали гъсто едно до друго; китка. Шосето беше изскочило от планината и право като стрела се забиваше в букет дървета. Д. Кисьов, Щ, 176. През отворения прозорец грееше мекото октомврийско слънце и се виждаха керемидените покриви на съседните къщи, .., и гъсти букети от пожълтели дървета. Д. Димов, Т, 13.
3. Спец. Съвкупност от ароматни и вкусови качество на вино. Букет на вино. Букетът съдържа ухание на плодове, билки, дъбова дървесина и канела.
4. Спец. Дъбилен разтвор, получен чрез смесването на различни дъбилни вещества от растителен произход.
5. Бот. Болест по прасковите, която се характеризира с образуването на много листа върху къси клончета.
— Фр. bouquet.
БУКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от букет.
БУКЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Сел.-стоп. Извършвам механизирано разреждане на посеви от окопни култури, засети широкоредово. букетирам се страд. За да има двупосочно окопаване, ще се наложи царевицата да се букетира. ВН, 1960, бр. 2644, 2.
БУКЕТИ`РАНЕ ср. Сел.-стоп. Отгл. същ. от букетирам и от букетирам се.
БУКЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от букет; малък букет, китка. Взе букетчето бели рози и ги потопи във вазичката, в която наля прясна вода. Ст. Даскалов, СЛ, 240. Букетче теменужки. Букетче от кокичета.
2. Цветове на дърво или храст, гъсто израснали по няколко заедно. Малката череша се готвеше да цъфти. Пъпките й се пукаха една по една, а от лъскавите кафяви люспици се разгъваха в бели чадърчета цветните й букетчета. П. Бобев, ЗП, 14.
БУ`КИ, мн. няма, ср. Остар. Название на буква „б“ в старобългарската азбука. Вземе от коленете си панакидата, сложи я над кросното и, като показва с пръст, почва да реди: „Аз… буки… веде… глагол.“ Т. Влайков, Пр I, 93. — Внучето си дадохме в манастира — започна Трифон пръв. — Искаше на четмо и писмо да се учи, а ние сме прости люде, въглищари, не разумеем ни аз, ни буки. Ст. Загорчинов, ДП, 194.
◇ Забрътвил от аз, че не изкарал до буки. Диал. Започнал да се учи усърдно, но нищо не е научил.
Ни буки. Разг. Нищо, ни най-малко. Ний и двама знайме да четем, пък тате, мама, уйчо не знаят ни буки. Т. Шишков, ГМ, 42.
БУКИНИ`СТ м. Книж. Търговец, който издирва и продава стари, редки, изчерпани книги. Букинистът пое книгата и почна да я разгръща… — Колко искаш? — попита букинистът. — Кажи ми колко даваш! П. Вежинов, ДВ, 88. Чичо му Боян откри у един букинист книга с великолепни картини, в които бе показан, кажи-речи, целият животински свят. Ем. Манов, ДСР, 179. От сутрин до вечер се скита по кейовете на Сена, при букинистите. Спестените пари на учителя-поет бързо преминават в джобовете на тези ловки търговци. Ив. Богданов, СП, 210.
— Фр. bouquiniste.
БУКИНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до букинист; букинистки.
БУКИНИ`СТКИ,* -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е на букинист или се отнася до букинист; букинистичен. Букинистки магазин.
БУ`КЛА1 ж. Кичур коса, завита на кръг; къдрица. Около бузите над челото й — букли черна като смола коса. Й. Йовков, А, 157. Оправи с ръка русите букли, които се подаваха изпод нахлузената шапка. М. Грубешлиева, ПИУ, 201. Появи се певицата, пищна и цялата в букли и дантели. Запя. Г. Данаилов, ДС, 244.
— От фр. boucle.
БУ`КЛА2 ж. Диал. Бъклица. Кога си пошли къде дома, по-младио брат яхнал си на кон, .. а по-старио брат нарамил се със букли и торби, що се носили леп и вода, та ги носи на рамо. Нар. прик., СбНУ X, 143.
— От ит. boccale ’дълбок съд за течности’.
БУКЛЕ`, мн. -та, ср. 1. Само ед. Прежда от вълнени или синтетични влакна, чийто конец е с грапавини, подобни на малки възли, кръгчета. Блуза от букле. Жилетка от букле. // Само мн. Различни видове от такава
