2. Специално шише, на което се поставя такава цицка за згоанене на кърмачета. Майката изцеди набързо. . един портокал, наля сока в биберона и даде на бебето да суче. Г. Белев, КВА, 2287.
— Фр. biberon.
БИБЕРОНЧЕ, мн. -та ср. Умал. от биберон; малък биберон.
БИ-БИ и би-би-би. междум. Диал. Вик за мамене на патици.
БИБЛЕИЗЪМ, -змът, -зма мн. -зми, м. Литер. 1. Дума, име, афоризъм или епизод от Библията, вмъкнати в литературна или разговорна реч. Този писател употребява библеизми.
2. Само ед. Литературно направление, което се характеризира с разработване на теми и сюжети из Библията или в библейски стил.
БИБЛЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е от Библията или е свързан с Библията. Но тоя път пред мене не беше вече образът на скърбящата Магдалина, а живата фигура на библейската Суламит, която премъдрият Соломон срещнал на лозето. Йв. Карановски, Разк. I, 79. От горещия пясък на пустинята се зададоха войниците на македонския цар и се втурнаха към стените на библейския град Вавилон. А. Каралийчев, TP, 77, И кат някой древен библейски пророк, .. / той фърли очи си, разтреперан, блед, / към хаоса тъмний, към звездния свет. Ив. Вазов, Съч. I, 188. Библейски разказ. Библейски сюжет.
2. Който е свойствен, присъщ на Библията. Никой не е станал пророк в своята родина. Испанските писатели от авангарда разбират много добре тази библейска мъдрост. Б. Шивачев, Съч. I, 118. Ив книгите на полския народ и полското пилигримство, написани във възторжена библейска проза, той проповядва на своите съотечественици да вярват, че Бог ще направи чудо, за да спаси предания нему народ. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 104. Библейска истина. О Библейска възраст. Дълбока старост, пределна за човека възраст (около 100 г.). След това тя се отдръпна „ни лук яла, ни лук мирисала“, предоставяйки щедро на стеклите се от ecu страни граждани да изпълнят своя дълг на хора, закърмени от рождение с почит към библейската възраст [на столетника]. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 25.
БИБЛЕЙСКИ. Нареч. от прил. библейски; както в Библията. Библейски бедно и библейски просто беше това детство. К. Колев, ТЕ, 76. Библейски мъдър.
БИБЛИО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: книга, свързан с книги, напр.: библиофил, библиомания, биб-лиология и др.
— От гр. РфАлоу 'книга'.
БИБЛИОГРАФ м. Специалист по библиография (в 1 и 3 знач.). Всеки библиограф трябва да се специализира в определена област на книжната продукция и да я следи не само по заглавия, но и по същество. НК, 1958, бр. 4, 2. Институт за подготовка на библиографи.
БИБЕРОНЧЕ
— Т. Коджов, Речник I, 1890.
БИБЛИОГРАФИРАМ, -аш, несв. и се., прех. Съставям библиография. Не е останала книга, вестник или друг документ, които да не са минали под тези очила. Но той не само библиографира историята на града и читалището, но почти знае всичко и нау-ст. Ст. Станчев. HP, 122. библиографирам се страд.
БИБЛИОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Библиографски. Библиографи-чен преглед. Библиографични данни. О Библиографична рядкост. Рядко. Библи-ографска рядкост. Тъкмо в годината, когато Григорович посети българската колония в Москва на път за Балканите, Буси-лин бе напечатал своя „Български буквар“, .. Тоя буквар, сега библиографична рядкост, се отличава със своя фонетичен правопис. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 209.
БИБЛИОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Библиографски. Биб-лиографически показалец. О Библиографическа рядкост. Остар. Книж. Библиографска рядкост.
— От рус. библиографический.
БИБЛИОГРАФИЯ, мн. -ии, ж. 1. Научно изработен опис, каталог на книги и други издания, систематизирани по някакъв признак, в който се посочват сведения за съдържанието и външното им оформление; кни-гопис. Основни помагала за изучаване па българската книжнина, .., са описите и библиографията. Б. Ангелов, ЛС, 173. // Отдел в списание, вестник и под. с кратки бележки за новоизлезли печатни издания.
2. Списък на литература по даден въпрос или на трудовете на някого. В първата своя работа въз основа на оригинални извори [Ст. Минчев] осветлява живота и литературната дейност на един от пионерите на българската белетристика — Васил Друмев, като прави преглед на книжовното му дело и на дотогавашната библиография върху живота и творчеството му. Ив. Богданов, СП, 168. Библиография на съчиненията на Ив. Вазов. Библиография по лексикология.
3. Само ед. Наука за систематизация и критическо описание на печатни издания и ръкописи в указатели, каталози, книги и др. Още едно дело на академик Балан заслужава специално отбелязване — огромният том „Български книгопис за 100 години“.../. Тоя труд обхваща нашата печатна продукция за сто години, 1806-1905, и представя изключителен по значение влог в българската библиография, на която акаде
БИБЛИОГРАФИЯ
