◇ Да би сложна частица. Диал. Дано. Ей, Йоване, белигражданине! / Обърни се, Бели град изгоре. / „Нека гори, да би да изгори; / у него съм три годин робувал“. Нар. пес., СбНУ II, 70.
Да не би да сложна частица. Във въпрос, изречение — за изразяване на предположение, възможност. Накъде сте се наканили с такава бързина? Да не би вече да сте тръгнали за България? Ив. Вазов, Съч. XII, 85. Да не би да дириш някого? Елин Пелин, Съч. II, 90.
Може би сложна частица. За изразяване на допускане, предположение, възможност; възможно (е), вероятно (е). — А може би имате и близки да издържате, майка, може би? Й. Йовков, ВАХ, 50. — Как попаднахте в Замбаково? — Друг път ще ви разкажа. .. Тя иска да прочете мисълта му. — Може би и той е преживял някоя история, — предполага тя. Ив. Карановски, Разк. I, 66. Превържете Чен добре, / раната е чак от вчера, / може би ще забере! Ив. Радоев, КХЛ, 27.
БИ2 Вж. съм.
БИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: дву-, напр.: билабилен, биметал, бисулфон и др.
— От лат. bis ’двоен’, ’дву’.
БИА`НДРИЯ ж. Книж. Двубрачие на жена; двумъжество.
— От лат. bis ’двоен’ + гр. ἀνδήρ, ανδρός* ’мъж’.
БИАТЛО`Н, мн. няма, м. Спорт. Вид надбягване със ски, по време на което спортистът се състезава и по стрелба, като стреля неколкократно по определени цели. В биатлона първите три места заеха съветските спортисти.
— От лат. bis ’двоен’ + гр. ᾰυλον ’състезание’.
БИАТЛОНИ`СТ м. Спорт. Лице, което спортува биатлон.
БИАТЛОНИ`СТКА ж. Спорт. Жена биатлонист. Наша биатлонистка спечели преследването на 10 км за жени. 24 часа, 1999, бр. 327, 38.
БИАТЛО`НКА ж. Разг. Пушка, използвана в състезания по биатлон.
БИ`БА ж. Диал. 1. Патица; маница, плувка, юрдечка. Бибите на черказци са много красива природа, може да се каже дори, че те стоят наравно с прочутата пекинска патица. Й. Радичков, ЧП, 43.
2. Гъска (Ст. Младенов, БТР).
3.* Пуйка (Ст. Младенов, БТР); мисирка1, миска, миса3, фитка, курка, куйка.
БИ`БЕ`1, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от биба.
2. Малкото на биба. Изпърво те [гъските] не ми се подчиняваха, протягаха шии и съскаха. А когато речех да посегна към някое от бибетата, те се спускаха с разтворени клюнове застрашително към дънцето на потурките ми. Ст. Даскалов, БП, 52.
3. Диал. Перуника (Вл. Георгиев и др., БЕР).
БИБЕ`2 мн. -та, ср. Диал. Снопче от няколко, обикновено пет, ръкойки. Десет бибета правят един сноп. Т. Панчев, РБЯд, 23.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БИ`БЕЛ м. Диал. Пуяк. Баба Минчовица .. бе зела да се надува .. като бибел. Т. Влайков, Съч. II, 30.
БИБЕЛО`, мн. -та, ср. Рядко. Книж. Малък декоративен предмет, който се поставя на камина, етажерка и др. за украса. Пианото не е превърнато на лавица за излишни бибелота, а жив инструмент, на който се свири често, и то само сериозна музика. М. Кремен, РЯ, 430. Ето високата каменна звънарня с часовника, който и днес върви правилно, изработени от тукашен майстор; ето малките чукчета и дръжки по портите — истински художествени бибелота. К. Константинов, ПЗ, 55.
— Фр. bibelot.
БИБЕЛО`ТА ж. Остар. Книж. Бибело. Тогава те се обърнаха насам и погледите им паднаха на тяхната затоплена стая, .., със свилените кресла, скъпи ковьори, бибелотите, статуйките. Ив. Вазов, Съч. VII, 118.
БИ`БЕ`НЦЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бибе1 (във 2 знач.); патенце, гъсенце, пуйченце. — Виждате ли го, майко, стария мъдрец; за човека разсъждава. А мустаките му не се виждат под носа. Пух на бибенце. Д. Талев, И, 45.
БИ`БЕР м. Остар. 1. Кожа от бобър.
2. Плат, който имитира кожа от бобър.
— Нем. Biber.
БИ`БЕРЕН, -а, -о, мн. -и и -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Който е направен от бибер. Прав зад гърба й стои Идриз, нейният съпруг. Стегнат в градски костюм и тъмнокафяв биберен калпак. ОФ, 1958, бр. 4267, 2. Една пълна възрастна стринка в биберено джубе, пребрадила се със зелен вълнен шал, рече насмешливо. Ем. Манов, ДСР, 453. Отзад, на гърба й, играеха двете руси плитки, дебели колкото ръката ми, и се гънеха върху кадифеното биберно палто, като че ли бяха живи. К. Калчев,* ПИЖ, 99.
БИБЕРО`Н м. 1. Каучукова цицка за хранене или залъгване на кърмачета. Мъжът се задължаваше да люлее бебето и да го залъгва с биберона по два часа всяка вечер. Св. Минков, Избр. пр, 57. При хранене с биберон дупчицата на биберона не бива да бъде много широка, за да не се задавя детето. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 121. Той обичаше всички теленца в стопанството. Но когато дойдеше ред да ги поят с мляко, току напъхваше най-напред биберона в устата на малката Марица. Кр. Григоров, ОНУ, 167.
