Балан е един от създателите. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 170.
— Т. Коджов, Речник I, 1890.
БИБЛИОГРА`ФКА ж. Жена библиограф.
БИБЛИОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до библиограф и до библиография; библиографичен. Библиографски справки. Библиографски бюлетин. Библиографски преглед. Библиографски институт. Библиографски интерес.
◇ Библиографска рядкост. Книга, издание, което отдавна е изчерпано и трудно се намира. Речникът на Н. Геров е библиографска рядкост.
БИБЛИОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по библиология.
БИБЛИОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Наука за книгата като обществено и културно явление, за нейната история, издаване, описание, съхранение, разпространение и др.; книгознание.
БИБЛИОЛО`ЖКА ж. Жена библиолог.
БИБЛИОМА`Н м. Любител и събирач на книги, обикн. редки, ценни издания; библиофил. Колкото и да е забързан днешният библиоман (или нека го кажем любител на книги) към прочути заглавия и автори, окото му ще спре на една току-що появила се поредица. Отеч., 1978, кн. 6, 40.
— Т. Коджов, Речник I, 1890.
БИБЛИОМА`НИЯ, мн. няма, ж. Страст към събиране на книги, обикн. редки и ценни издания; библиофилство.
— Т. Коджов, Речник I, 1890.
БИБЛИОМА`НКА ж. Жена библиоман.
БИБЛИОМА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свойствен за библиоман; библиофилски. Библиоманска страст. Библиомански наклонности.
БИБЛИОМА`НСТВО, мн. няма ср. Библиомания; библиофилство.
БИБЛИОТЕ`КА ж. 1. Сбирка от книги, списания, вестници, ръкописи, предназначени за обществено или лично ползуане. Библиотеката на Рилския манастир имала голям брой ръкописи, но голяма част от тях са изчезнали, а други са пръснати из разни обществени библиотеки. Б. Ангелов, ЛС, 150. Тясната му опушена стая бе буквално напълнена с вестници и журнали анархически, .. Библиотеката му растеше всеки ден. Ив. Вазов, Съч. XI, 153. Минко обичаше да чете. Той взимаше от училищната библиотека разни интересни книги и ги прочиташе внимателно. Елин Пелин, ПР, 69. Във всяко място, град или село има общи или частни книгохранилници (библиотеки). Нап., 1873, кн. 2, 40. Съществува библиотека от патенти, узаконяващи богат фонд от научно-технически решения. Домашна библиотека.
2. Учреждение, в което се събират, подреждат и опазват книги, периодични издания, ценни ръкописи и др. за обществено ползуване. Много е важно през дните, които са почивни, да се осигури културен отдих на работниците и служителите, .. За тази цел се организират забави, .. откриват се читалища, библиотеки. Мор. пр VIII кл, 84. Народна библиотека. Градска библиотека. Читалищна библиотека.
3. Сградата, в която се помещава това учреждение. Библиотеката се състои от просторна, добре мобилирана с малки масички читалня и внушително книгохранилище. Г. Белев, КР, 47. Късно следобед Бенко се намери пред градската библиотека, .., голяма хубава постройка. Ал. Бабек, МЕ, 166. // Стая, помещение, в което се съхраняват книги. Влиза в библиотеката си и снема от полиците, както му попадне под ръка, куп стихотворни сбирки, разкази и драми. К. Христов, ПП I, 11. Работният му кабинет е и библиотека.
4. Шкаф или етажерка за книги. До постланата с бял чаршаф кушетка имаше висока библиотека, пълна с медицински книги и наръчници. М. Грубешлиева, ПИУ, 301. Тя ги заведе в стаята, дето един от долапите ми служеше за библиотека. К. Величков, ППСъч. I, 19.
5. Поредица от тематично обединени книги, издавани като нещо цялостно. Библиотека за деца. Библиотека за ученика. Библиотека за войника. Историческа библиотека. Научно-популярна библиотека.
— От гр. βιβιοϑήκη. — Ан. Кипиловски, Кратко начертание…, 1836.
БИБЛИОТЕКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Лице със специална подготовка, което обработва, подрежда и раздава книгите в библиотека. Държавният полувисш библиотекарски институт подготвя библиотекари и библиографи за научните и масови библиотеки.
БИБЛИОТЕКА`РКА ж. Жена библиотекар. Много преди да започна да пиша, .., аз обичах страшно много да чета и библиотекарката от училищната библиотека прикрепяше с кламер картон след картон. Ст. Стратиев, ПП, 10.
БИБЛИОТЕКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от библиотекар. Библиотекарски курсове. Библиотекарска професия.
БИБЛИОТЕКА`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Специалност на библиотекар. Завършил е библиотекарство.
2. Занятие на библиотекар. — Капитанова е в училището, подир малко ще дойде. Да знаете колко е доволна от библиотекарството. .. и тя, като мене, много обича литературата. Ст. Л. Костов, М, 113.
БИБЛИОТЕКОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Наука за формите и методите за организация на библиотечното дело.
