Page:RBE Tom1.djvu/801
е нападнала страната. Той вижда земята наклонена на една страна и как всички тичат към блатото на удоволствията и парите. К. Петканов, В, 243.
БЛА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Блатен.
◇ Блатска треска. Остар. Блатна треска. Установено е вече, че голяма част от заразителните болести в човека и в животните се дължи на паразити, принадлежащи ту към животното царство (както в крастата, в трихинозата, в маларията или в блатската треска и др.), ту към растенията. Пряп., 1903,* бр. 83, 2.
БЛА`ТЦЕ, мн., -а, ср. Умал. от блато. С каруца докарвали вода чак от Каралезката чешма и от блатце пиели хората да разквасят уста. Ст. Станчев, ПЯС, 87.
БЛАТЯ`САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от блатясам като прил. За вода или наводнено място, яма и под. — който е застоял, покрит с жабуняк, зеленясал. Денят преваляше горещ и задушен. Блатясалата вода се изпаряваше бързо и вонеше. П. Здравков, НД, 31. Над нечистите ями и блатясалите канали се виеха рояци мухи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 285-286.
БЛАТЯ`САМ. Вж. блатясвам.
БЛАТЯ`СВАМ, -аш, несв.; блатя`сам, -аш, св., непрех. За вода или за място, покрито с вода — покривам се с жабуняк; зеленясвам. Към края на май Дунав се поукроти. Водите му престанаха да се покачват, застояваха се и започнаха бавно да спадат. Водата в града се избистри и блатяса. П. Здравков, НД, 28.
БЛАТЯ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от блатясвам; зеленясване.
БЛЕД, -а, -о, мн. -и, прил. Бледен. Станка, като стана булка, разцъфтя. Нейното бледо, жално лице поруменя и светна от радост. Елин Пелин, Съч. III, 136-137. Около кухнята ходеше нетърпеливо готвачът. Лицето му беше бледо, посърнало. Старият и опитен боец знаеше какво означава тоя бой. Ив. Мартинов, ПМ, 115. Високи стени обграждаха двора и градината на тая стара къща и само бледите лъчи на зимното слънце проникваха под нейните стрехи. Д. Талев, СК, 5. Във вагона беше станало почти тъмно. Само в края на коридора мъждукаше бледа светлина. Ал. Бабек, МЕ, 13. Имам съвсем бледа представа за това събитие. △ Характеристиката на героя е твърде бледа.
◇ Блед като мъртвец. Извънредно, много блед. — Я, виж се, блед си като мъртвец! — всеки ден му се кара началникът на управлението. М. Радев, СР, 20.
Блед като платно. Много, съвсем блед. Преди надзирателите да отворят килията на Йордан, той вече беше станал. Бяха станали и неговите другари. Всички чакаха, бледи като платна, облещени, нетърпеливи. Г. Караславов, Т, 115.
БЛЕ`ДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бледен. Насреща от пазвата на Балкана се изтъркули бледавото есенно слънце. П. Тодоров, Ш II, 152. Една бърза руменина премина върху нейното бледаво лице. Ч, 1875, кн. 6, 274. Като е мома при майка, / тя бива бяла й червена / като петровка ябълка, / като се мома южени, / тя става желта и бледава. Нар. пес., СбВСт, 216.
БЛЕДАВИНА` ж. Остар. Бледност. Бледавина бе покрила лицето му и силите му ся виждаха изчерпани. П. Р. Славейков, ЦП II, 161. Потонната лампа, .., обливаше с нежна бледавина лицето й. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 15.
БЛЕ`ДАВО. Остар. Нареч. от бледав; бледо, бледно. Луната осветляваше от някъде бледаво околните стръмнини. Ив. Вазов, Съч. XI, 50.
БЛЕ`ДАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от бледав; бледност. Като фърли последен поглед на огледалото си, тя се видя съвсем изменена: руменият цвят беше заместен от бледавост. Ив. Вазов, Съч. IX, 156.
БЛЕ`ДЕН, -дна, -дно*, мн. -дни, прил. 1. За лице, чело, устни на човек или човек с такова лице — който е без естествена руменина, по-бял или жълтеникав; блед, безкръвен. Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледни, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Момата се изправи, запъхтяна и бледна от вълнение. Ст. Загорчинов, ДП, 119. Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво. Елин Пелин, Съч. III, 31. Жената се усмихна. Тя беше се поободрила, на бледните й страни беше се появила малко червенинка, влажните й очи светеха повече. Й. Йовков, ЖС, 73. Бледни устни.
2. Който е слабо обагрен; блед, неярък. Никне по ливади / минзухарът бледен — / той е сред цветята / тъжен цвят последен. Ем. Попдимитров, ПМ, 33. В небесата къдрав плам / разпилява бледни рози. Н. Лилиев, Ст, 65. Тя има бледен цвят на лицето. △ Десенът на плата е в бледни тонове.
3. За светлина, сияние, лъчи и под. — който е без блясък; слаб, блед. Бледното сияние на ламбицата играеше по бялата й изпъчена гушка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21. Нощем, под бледните лъчи на месеца, снегът блещеше като стъклен. Й. Йовков, АМГ, 24. На Въсток едва-едва се сипва зора и разсява бледна светлина във вътрешността на Гоговата кръчма. Ал. Константинов, БГ, 115. Бледните звездни зари пропълзяват в окопа. Л. Стоянов, X, 14. // Който свети със слаба, неярка светлина. През листето с тайнствена усмивка / надникне, скрий се бледната луна. К. Христов, ПВ, 46. Бледни звезди.
