мажете едната част с .. малините и отгоре похлупете с другата част. ВЖ, 1999-2000, бр. 51-52, 19.
— Нем. Blatt.
БЛАТА`Р м. Прелетна граблива птица от семейство соколи, която обитава по блата, мочурища, ливади, степи и др. Circus.
БЛА`ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е свързан с блато, свойствен, присъщ на блато; блатист. За миг счупи поглед и се загледа в сивата блатна вода. К. Петканов, ОБ, 137. Блатни изпарения. Блатни миризми.
2. Който вирее или живее край блатата. Стигнах до бреговете на блатото, сред чудния шум на блатната тръстика посрещнах залеза на слънцето. Ив. Карановски, Разк. I, 91. Откъм езерото идваха дълги плавни вълни, които плискаха водата чак до тесните канавки, пробити между блатната трева. Ст. Загорчинов, ДП, 413. Но когато слънцето изчезнеше напълно, от тъмните сенки на тръстиките излитаха блатни птици. Д. Димов, Т,* 318. Ловът бе в стихията си и вървеше отлично. Лисици, .., блатен дивеч, па и няколко диви свини паднаха убити. Н. Попфилипов, РЛ, 66.
3. Който е покрит с блата; блатист, блатлив. Долу откъм блатните места на талази долита жабешки хор. Ст. Марков, ДБ, 266. Надясно се губеха едва доловимите очертания на Атон, а наляво — блатните равнини на Саръшабан, мочурите на Места, потънали в омара, и тъмните петна от зеленината на Керамоти. Д. Димов, Т, 443. Блатна местност.
◇ Блатен газ. Хим. Безцветен газ с неприятна миризма, съдържащ главно метан и образуващ се в дъното на блатата при разлагане на растителни отпадъци.
Блатна треска. Малария.
Блатно кокиче. Растение от семейство кокичеви с повече цветове, събрани в съцветие, което расте по влажни, мочурливи и заблатени места у нас и се използва за произвеждане на лекарството нивалин. Leucojum aestivum. Очарователни са и перуниките по брега на азмаците и реката, блатното кокиче в отделни находища. ПЗ, 1981, кн. 10, 20.
БЛА`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Блатна песен. Песен за крадци и престъпници с провокационно, нецензурно съдържание. Тия приятели наоколо ще играят бридж, ще слушат блатни песни или ще пият глупавата си водка. К. Топалов, СТ, 21.
— От рус. блатной.
БЛАТИ`СТ,* -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с блата; блатлив. Под краката му като на длан, разстилаше се Ючбунар, затънал до колене в ниската си блатиста равнина. Ив. Вазов, Съч. X, 43. Левият бряг [На Дунава] е нисък, блатист — селата са някъде с километри навътре. П. Спасов, ХлХ, 301. Отсрещният бряг личеше по-ясно, но водата ставаше по-гъста. Райчо разбра, че мястото е блатисто. Д. Габе, МГ, 38. Там в доловете, над ливадите и над блатистите места, захванала да се спуща прозрачна мъгла. Л. Каравелов, Съч. II, 114.
2. Рядко. Който е на блато или е свойствен, присъщ на блато; блатен1. Да остане тук! Всред блатото! Всред тая студена зелена блатиста вода, края на която не се виждаше! Елин Пелин, Съч. I, 51. Предпочитай да пиеш движимата вода, сиреч вода, която тече и най-вече планинска, а не блатистиста и недвижима. П. Р. Славейков, ПЧ, 63.
БЛА`ТИЩЕ ср. Диал. Блатисто място.
— От Н. Геров, Речник на блъгарски язик, 1895.
БЛАТИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от блато. За да се пресушат блатищата във Видин и да се заздрави теренът, нужно е да се прекарат .. повече от 550 хиляди кубически метра пръст. БД, 1909, бр. 21, 3.
БЛАТЛИ`В,* -а, -о, мн. -и, прил. Който е покрит с блата; блатист. Севлиевско поле е била дъно на някогашно малко езеро, .. И сега още в неговите най-ниски части при началото на големия пролом се намират малки блатливи места. П. Делирадев, БГХ, 65. Около нас бреговете се протакаха ниски и блатливи. Б. Шивачев, ПЮА, 137.
БЛА`ТНИК, м. Блатняк; блатниче.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЛАТНИ`ЧЕ ср. Блатняк; блатник.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЛАТНЯ`К, мн. -ци, м. Многогодишно блатно тревисто растение от семейство лютикови с тъмнозелени листа и жълти цветове, което съдържа отровни вещества и се употребява в медицината; блатник, блатниче. Caltha palustris.
— От Н. Геров, Речник на българския язик, 1895.
БЛА`ТО, мн. блата`, ср. 1. Място със застояла вода, обикн. обрасло с водни растения. Нощната тишина се изпълни с безспирната песен на щурците и с челичения настойчив вряк на жабите от крайселското блато. Елин Пелин, Съч. I, 98. Настъпиха най-горещите дни на лятото, тръстиката пожелтя, водата на блатата стана тъмносиня, по-синя и от небето. Й. Йовков, Разк. II, 87. Бригадирка ходих миналото лято. Нали пресушихме голямото блато. Сл. Ангелов, ХЛ, 6. Не хвърляй в блато камък, да те не опръска. Послов., Ст. Младенов, БТР, 165. Всяка жаба да си знае блатото. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 299.
2. Прен. Кръг от лица или обстановка, среда, където се шири безнравственост, порочност, корупция и под. • Обр. Страшна напаст
