4. Който е слабо очертан; неясен, блед. Еле най-сетне крака ни стъпи на равно поле, на равно поле Чепинско. От лява страна на склона се съзираше бледния силует на едно минаре. Ал. Константинов, Съч. I, 258. В далечината едва се виждат бледните очертания на планините. // Прен. Смътен, неотчетлив; блед. Бледен спомен. Бледни впечатления.
5. Прен. Който не изпъква с някакво ясно изразено качество или има слабо, незначително въздействие; неизразителен, блед. Как ми се виждат бледни думите сега, когато искам да предам онова чудно осветление, в което живеехме всички с чувствата си и с разсъдъка си! К. Величков, ПССъч. I, 17. Героите са обрисувани бледни, фабулата е неправдоподобна. Ив. Вазов, Съч. IX, 179.
◇ Бледен като мъртвец. Извънредно, много бледен. Той се крепеше на ръцете им [на братята], бледен като мъртвец. Елин Пелин, Съч. IV, 50-51.
Бледен като платно. Много, съвсем блед. Бай Пондьо влезе в канцеларията си бледен като платно и така безпомощно се огледа, че колегата му, .., се вторачи учудено. Г. Караславов, Избр. съч. II, 200.
БЛЕДИНА`, мн. няма, ж. Диал. Бледност. Изведнъж той пребледня, лицето му стана бяло като пешкира, .. Но бледината изчезна и бялото восъчно лице заля гъста, тъмновинена червенина. Д. Спространов, С, 18. Лицето му мигом покри смъртна бледина, очите се вглъбиха и замръзнаха със стъклен блясък. Г. Райчев,* Избр. съч. I, 207-208.
БЛЕ`ДИЧКО. Нареч. от бледичък.
БЛЕ`ДИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Бледничък. Той също обърна поглед към дъщеря си — .. Много е бледичка, горката — въздъхна старият работник скръбно, — и не е дотам добре със здравето си. Д. Ангелов, ЖС, 93. Моята дъщеря Маргаритка е десетгодишно, синеоко и бледичко градско момиченце. П. Незнакомов, МА, 7.
БЛЕДНЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бледнея.
БЛЕДНЕ`Я, -е`еш, мин. св. бледня`х, прич. мин. св. деят. бледня`л, -а, -о, мн. бледне`ли, несв., непрех. 1. Ставам постепенно бледен, губя постепенно руменината си; побледнявам. Лицето й бледнееше все повече, та стана бяло и сякаш прозрачно. Д. Талев, ГЧ, 199. Той мълчеше. Хапеше устни и мислеше нещо .. Тя гледаше как той ту бледнееше, ту червенееше. М. Грубешлиева, ПП, 81. И Стайка милостиво гледаше Радиното лице, как се изменяваше и бледнееше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 194. Ти не приличаш на себе си, Милке. Само бледнееш и от ден на ден все повече повяхваш. П. Тодоров, Събр. пр. II, 417.
2. Губя постепенно основния си цвят, ставам по-бледен, по-светъл; избледнявам, побелявам. Призори небето започва леко да бледнее. То позеленява, като кората на току-що завързала петровка и постепенно смъква звездното си було. Настъпва утро. Кр. Кюлявков, СП, 25-26. Пропяха първи петли. Синкавите стъкла на прозорците почнаха да бледнеят, мракът в стаята се разреди. И. Петров, НЛ, 189. След всеки отминат връх цветовете на юг бледнееха, въздухът ставаше по-хладен. Д. Димов, Т, 649.
3. За светлина, сияние, лъчи и под. — видимо намалявам постепенно яркостта, блясъка си. Но ето че лека-полека светлината на електрическите глобуси започна да бледнее. Това бе първият признак в големия град, че скоро ще съмне. Ал. Бабек, МЕ, 148. // Постепенно започвам да излъчвам по-слаба, бледа светлина. През облак бледнее луна. Хр. Смирненски, Съч. III, 154. През дърветата небето на изток повече побеляваше, .., звездите бледнееха. Ив. Вазов, Съч. XI, 14. През украсеното със скреж стъкло нахлува сива утринна светлина .. Лампата, провесена над стана, все повече бледнее и свети сякаш само на себе си… Ил. Волен, РК, 8. На небесният небосклон месецът още се белее, бледнее. Ст. Ботьов, К (превод), 20
4. Очертавам се слабо, неясно. Навън се сипва зората. Бледнеят хоризонтите. К. Калчев, ДНГ, 123. Далеч, зад дивния Стамбул, гаснеят / на слънцето последните зари. / Пред мен в вечерната мъгла бледнеят / къщя, брежища, хълмове, гори. К. Величков, ТР, 136. // Прен. За спомен, мисли и под. — губя силата си и постепенно се заличавам, постепенно ставам неясен, смътен; избледнявам. От ден на ден споменът за живота й с Петър започна да бледнее. И. Петров, НЛ, 226. Но ето, от час на час образът на Марженка бледнее все повече и повече в паметта ми. Д. Калфов, Избр. разк., 325.
5. Прен. Обикн. с предл. пред. Изглеждам по-незначителен, по-нищожен, въздействам много по-слабо в сравнение с нещо друго. В цялото здание, окичено с десетки хиляди всевъзможни електрически лампи, .., ежеминутно се сменяваха такива игри между светлината и тъмнината, .., щото забравяш, че си в действителния мир. Как бледнеят пред туй величие картините на хиляда и една нощ! Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 4, 53. Прав е бил Густав Криб, знаменитият шведски пътешественик, който .., пристига към края на XIX в. и в Петербург. Градът го така ентусиазира, че той го нарича „град-музей“ и прибавя, че всичко видено досега бледнее пред хубостите на тоя град. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 24-25. Да не говорим за зимата!… Студена и жестока. Бледнееха пред нея дори партизанските зими в планината. Ас. Станоев, П, 128. Чувството, че работя, че ще печеля пари и ще
