2. Бодил. Ето я Таса селската .. Тя се набелила, начервила, nanpaewia се на маймуна, но затова пък косата й е фризирана .. , прилича като да е овча опашка, налепена с чичок или боцки. Ст. Даскалов, СД, 295-296.
Б`ОЦКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Бода леко с нещо островърхо или с грапавата си повърхност. Дясната му ръка, върху която беше лежал, тръпнеше,., сякаш я боцкаха с невидими карфички. Цв. Ангелов, ЧД, 47. Осилът започна веднага да ни боцка по кожата като с игли. Сл. Трънски, Н, 289. Подът на тази изба беше прашен и мръсен, под босите му крака шумоляха разни хартии, празни тютюневи кутии, боцкаха го [Ленко] парчета от керемиди, буци пръст, дребни тресчици. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 331. Когато дойде някое от внучетата му .., стрико Даме го гъделичка и боцка с мустаките си под гушката. Д. Талев, И, 225. Вълнената блуза много боцка. боцкам се страд., възвр. и взаим.
Б`ОЦКАНЕ мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боцкам и от боцкам се; бодване.
Б`ОЦМАН м. Мор. Лице от младшия команден състав на кораб с чин старшина, който е непосредствен началник и инструктор на моряците и се грижи за реда и чистотата на кораба. Той се качи на палубата и видя боцмана Вельо Измирски, с омазнена работни дрехи от док. Н. Антонов, ВОМ, 8. Без боцманите Васко де Гама не би открил Америка. П. Льочев, ПБП, 12. Помощ-ник-капитанът Божков бяга като от акула, когато види ракия, а Слави Василев — машинният боцман, доста й се радва. Б. Трайков, ВО, 14.
— От хол. bootsman през рус. боцман.
Б`ОЦМАНСКИ, -а, -о, мн. -и. Мор. Прил. от боцман. На малък подиум в дъното .. стоеше оркестърът: .. виола, роял и диригент в боцманска куртка, пристегнала като усмирителна риза двойното му шкембе. Д. Добревски, БКН, 161.
Б`ОЦМАНСТВО, мн. няма, ср. Мор. Служба на боцман. Алтаров въпреки боц-манството, което го освобождаваше от друга работа, мъкнеше стоманените въжета за маневрения катер. Н. Антонов, ВОМ, 54.
Б`ОЦНА. Вж. б о ц в а м.
Б`ОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. Страничен. Влезе една млада и хубавица госпожа из бочната врата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 196. Филович му се видеше малко студен... Той предполагаше други бочни причини, чужди на техните лични отношения. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 110.
Б`ОЧКА ж. Диал. Бъчва, каца. И им сакат по бочка ракия, / и им сакат по две бочки вино. Нар. пес., СбБрМ, 126.
Б`ОЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Клинообразна изрезка от плат, която се поставя между предницата и гърба на
Б`ОЦКАМ
дрехата.
2. Хълбок.
— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник 1971.
Б`ОЧНИ`ЦА ж. Диал.. Бочник.
— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник 1971.
БОШ`АНДИ`СВАМ. Вж. бошандис-вам.
БОШ`АНДИ`СВАМ, -аш, несв.; бошан-ди`сам, -аш, св., прех. Диал. Йзпразвам оръжие; изстрелвам. Но тия лошави ожидания поотлекнаха, когато дядо Добри се научи от циганите у Геран, че Алиш и Джевдет си бошандисали пушките и единът се убил, а другият си убил коня. Ц. Гинчев, ГК, 332-333. бошандисвам се, бошандисам се страд.
Б`ОШЛАФ, мн. няма, м. Простонар. Празни приказки. Каквито и да са гаранции от европейските велики държави, дадени помежду им, са нищо повече освен така казано бошлаф. С. Радев, ССБ II, 260. Байган-ьовщината все още е манталитет за мнозина у нас .. За тях и сега девизът на бай Ганьо е висша премъдрост: „Кесийката, ке-сийката! Идеали — бошлафГ А. Свиленов, Съвр., 1975, кн. 2, 184.
— От перс. през тур. bos laf.
БОШН`АК, мн. -ци, м. 1. Лице от основното население на Босна; босненец. В тия непроходими гори са скитат цели дружини хайдуци; тук ще намериш и българе, и сър-бе, и бошнаци,и арнауте христиене. Л. Каравелов, Съч. И, 153. Босна нямаше католическа семинария, дори до 1857 г. младите бошнаци бяха принудени да отиват да се учат в Италия. Ч. 1875, бр. 1, 20. Борбата на братята херцеговци и бошнаци трябваше да пламне в средата на нашите емигранти. 3. Стоянов, ХБ, 218. Снощи си, мамо, замръкнах / долу в долнята махала, / .., че там съм, мамо, заварил / до трима турци бошнаци. Нар. пес., СбНУ XXVII, 295. 2. Диал. Юнак, храбрец. Киро на Иванча думаше: / „Събирай, Иванчо, събирай / се отбор млади юнаци, /се като тебе бошнаци!“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 109. Провикна се царя от дивана: / „Че няма ли юнак над юнака, / юнак над юнака, бошнак над бош-нака...“ Нар. пес,, СбНУ XXXVIII, 88.
БОШНАК`ИНЯ ж. Диал. Босненка; бо-шначка. Пофали са, пофали са / мома бош-накиня: / ходила съм дор девет години / със къор Осман. Нар. пес., СбНУ XXVI, 82. Харесал съм мома бошнакиня, / с една коса три откоса кара. Нар. пес., СбНУ XLIV, 475.
БОШН`АЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете на бошнак. Осман вдигна глава, изгледа я така, както не бе се случвало от дълги години, откакто беше дете в Кирза и бошначета-та го гонеха из игрите си с присмех и закачки. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 622.
БОШНАЧЕ
