— типично добруджанско точено .. Тавата беше вързана в чиста бяла бохча. СбАСЕП, 323. Тя уви питката в тънка бохча, поизтрита, но изпрана и чиста. Й. Радичков, ВН, 131.
3. Диал. Покривка за маса. На прозореца, пред кафеза, бяха наредени консервени кутии с цветя. Под прозореца — маса, покрита с домоткана бохча на малки бяло-сини квадратчета. Б. Несторов, АР, 53. Обедът готов. Минуват в обедната стая и сядат около трапезата .. — Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата… Ал. Константинов, БГ, 45. Те отиваха да опитват дали питието е достатъчно изстинало и може ли вече да се седне турски около постланата за софра бохча. Ст. Чилингиров, ПЖ, 184.
4. Диал. Дар, вързан и изпратен във вързоп. Я викнете свекъра ми / да ме видат, да ги видим, / да им дадем по две бохчи, / да даруям млади Димка, млади Димка / и йоная свекърва ми. Нар. пес., СбНУ X, 42.
5. Остар и диал. Кърпа за глава; забрадка. Халамин вижда да иде към него една великолепна госпожа, забрадена с една твърде скъпоценна бохча. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 140.
◇ Бохча тютюн (съкр. бохча). Вид висококачествен дребнолист тютюн. Началникът посрещна Илийка по-приветливо, по-любезно. Когато останаха сами, той даже му даде табакерата си с едър бохча тютюн. Ст. Чилингиров, ПЖ, 65. Догде се продължаваше циганското ядене, гласене и разговора им с Мустафа, беевите гости се рахатяха в стаите си, пушеха най-хубавата търновска бохча и в някоя стая се чуваха наргелетата да бърборят. Ц. Гинчев, ГК, 233.
— Тур. bohça.
БОХЧАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дар, вързан в бохча, който се дава при годеж, сватба или кръщавка. — Линичке, не ги ли виждаш, прости хорица… Дари ги само по една възглавница .. Защо ще хабиш копринените бохчалъци. М. Грубешлиева, ПП, 230. Дарове съм натъкала — / .. / пъстри кърпи за сватбари, / тънки ризи за роднини, / бохчалъци за най-близки. Ел. Багряна, ВС, 32.
2. Бохча (във 2 и 3 знач.). Една вечер приготвихме малко багаж, наслагахме го в два бохчалъка и на сутринта тръгнах пеш през турско усое за гара Земен. Кр. Григоров, ОНУ, 120. Надойдат сватове от съседните села и устроят обща трапеза. Разпрострат бохчалъците, нарязват погачите, почерпят се с джанкова или сливова ракийка и почват да ядат. Кр. Григоров, ТГ, 9.
— Тур. bohçalık.
БОХЧИ`ЦА ж. Умал. от бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчичка. Една неделя тя си облече новата рокля, прибра си нещата в бохчица, приближи до него и издума: — Ще си ида. И. Гешев, ВТ, 82. Дошъл кондукторът и казал на жените да си прибират бохчиците и торбиците… О. Василев, ЖБ, 328. — Откъде е това? — попита той, като свали каскета си и огледа масата с разгънатата на нея бохчица.* П. Славински, ПЗ, 158.
БОХЧИ`ЧКА ж. Умал. от бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчица. — А как дойде Тошка? Дойде гола като тояга, с една фустанела на гърба си и с една бохчичка в ръката. Г. Караславов, Тат., 45. Наслагахме багажа в шарена бохчичка, а баницата прерязахме на две големи парчета, .. сложихме ги в дървено куфарче като войнишките и тръгнах на път. Кр. Григоров, ОНУ, 125.
БОЦ междум. 1. Възклицание, което придружава бодването с пръст при игра с малко дете. Въкрил дигна показалеца си. — Боц! — насочи го той към гърдичките му [на детето], .. — Боц! Г. Караславов, ОХ III, 415. Детето се заслуша, присви устнички и ха да заплаче! Директорът скочи и се наведе над него. — Гу, гу, гу! — потърка го с косматия си пръст по брадичката той и му се усмихна. — Боц, боц, боц, ревльо! Кл. Цачев, В, 33. Дай боц!
2. В сказ. функция. Разг. Боцвам, боцна. А жените с два пръста държат вилиците и току — боц, набодат някаква троха и бавно-бавно я поднасят към наплесканите с червило устни. Д. Кисьов, Щ, 25.
БО`ЦА ж. Диал. 1. Стъклен съд за вино и ракия. Когато превърза натъртеното с лука, той пак погледна към поли`цата. Нямаше лъжа, нямаше измама… Там се чернееха седем боци ракия. Хр. Пелитев, ХО, 66. Там, при слабата светлост от звездите, закусихме печено агнешко месо и пихме добро червено вино от голямата боца бинлик. Св. Миларов, СЦТ, 230.
2. Ведро за мляко; бота.
3. Прен. Дебела жена.
— От ит. bozza през гр. μηότσα ’дамаджана, ведро’.
БО`ЦАМ, -аш, несв., прех. Диал. Бода.
БО`ЦВАМ, -аш, несв.; бо`цна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бо`цнат, св., прех. Бодвам. Електрическата игла я боцваше и като свърделче изваждаше косъмче по косъмче от лицето й. Ст. Даскалов, ЕС, 324. боцвам се, боцна се страд. и възвр.
БО`ЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боцвам и от боцвам се; бодване. Не усетих болката от боцването на иглата. Кл. Цачев, СШ, 143.
БО`ЦКА1 ж. Диал. Бозка, цицка. Боцки на свиня.
— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971.
БО`ЦКА2 ж. Диал. 1. Заострена метална или дървена част на остен. При снощния им разговор той [Стоян] каза на жена си: — Ти си като камшик зад гърба ми. Остен с дълга боцка, и само ме ръгаш в хълбоците. Д. Талев, ЖС, 107-108.
