художници, музиканти и др.), която живее весело, безгрижно. Там [Арменското кафене] е свърталището на литературната бохема на едновремешна София. Към тази крайно интересна среда принадлежат: писатели, художници .., музиканти. Ив. Богданов, СП, 31. Той [Рачо Самсарът] беше съвсем негоден за каквато и да било работа. Някакъв откършлек от безгрижната и весела бохема на големите градове, случайно отвеян и попаднал тука [в града]. Й. Йовков, ПК, 31. Минахме през модните заведения на Монпарнас, дето космополитната публика се приобщава с една съмнителна бохема. К. Константинов, ПЗ, 175.
— От фр. bohème.
БОХЕ`МЕЦ1, мн. -мци, м. Остар. Бохем. Такова отвращение е съвсем естествено… у един* свенлив бохемец, чието гордо самолюбие биваше накърнявано от всяко подлагане ръка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 138.
БОХЕ`МЕЦ2, мн. -мци, м. Остар. Чех. Бохемците са славе`ни, както нас. С. Бобчев, ПОС (превод), 159. Особено унгарците и бохемците не са стоели никога мирни. С. Бобчев, ПОС (превод), 155.
БОХЕМИ`СТ м. Специалист по бохемистика.
БОХЕМИ`СТИКА ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на чешкия език, чешката литература и култура; чешка филология.
БОХЕМИ`СТКА ж. Специалистка по бохемистика.
БОХЕ`МКА1 ж. Жена бохем.
БОХЕ`МКА2 ж. Остар. Чехкиня.
БОХЕ`МСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бохем1. А Росица намери най-сетне време да гуляе до насита със своята бохемска компания. Кр. Кръстев, К, 116. Всичко това бе станало достояние на писателските и бохемски среди. М. Кремен. РЯ, 339. // Който е присъщ на бохем. Макар и четиридесет годишен, Далайлама си избираше всякога млади приятели. Сам с младежки капризи, още запазил някогашни бохемски маниери, той избягваше да се събира с улегнали и тръгнали в пътя си хора. Д. Немиров, Д № 9, 115. Бохемски живот. Бохемски гуляй.
БОХЕ`МСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. 1. Който се отнася до Бохемия (територията, на която се създава чешката държава). Войниците бяха въоръжени само с дъли мечове и мечици ..; носеха яки плетени ризници от бохемски тел, островърхи шлемове също от бохемско желязо, .., обути бяха с високи подковани обуща. Д. Талев, С II, 220. Бохемски планини.
2. Който се отнася до Бохемия (Чехия) в състава на Австрийската империя (от 1526 до 1918). Всичко най-скъпо и най-рядко и най-красиво .. трябвало да краси пространните стаи на харемлъка. Тъкани от Дамаск и Багдад, коприна от Лион, Милано, .., съвърски и бохемски кристални изделия. Хр. Бръзицов, НЦ, 136.
БОХЕ`МСКИ. Нареч. от прил. бохемски1; безгрижно, весело. Твърде малко време беше потребно на Висарион Висарионов, за да разбере каква изгодна сделка .. беше сключил той. Трийсет и толкова хиляди лева за две години .., възможност да преживее студентските си години малко бохемски. Ст. Чилингиров, РК, 191. Младежът заживял безгрижно, бохемски.
БОХЕ`МСТВО, мн. няма, ср. Проява на бохем. Неговото свободомислие, презрението му към еснафския морал, към официализма, дори своеобразното му бохемство, са също така прояви на напредничав дух. Ив. Богданов, СП, 246.
БОХЕ`МСТВАМ и БОХЕ`МСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Водя живот на бохем. — В Италия за четири години не взех нито един изпит. Там можеш да следваш цял живот и само да бохемствуваш. Н. Каралиева, H, 55.
БОХЕ`МСТВУВАМ. Вж. бохемствам.
БОХЕ`МСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бохемствам; бохемствуване. От бохемстване не можа да завърши университета.
БОХЕ`МСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бохемствувам; бохемстване.
БО`ХЛЬО, мн. няма, м. Съзвучен епитет към охльо в детска песничка. Охльо, бохльо, покажи си рогата. Ст. Младенов, БТР I, 198.
БО`ХЛЮВ м. Съзвучен епитет към охлюв в детска песничка. Охлюв-бохлюв.
БОХЧА` ж. 1. Разг. Вързоп с дрехи или с други вещи. Гавриката слагаше всичко в една голяма ленена покривка за маса .., направи бохча, като върза на кръст два по два четирите ъгли на покривката, и я понесе навън. П. Славински, ПЗ, 210. Баща му и майка му вече се суетяха и скатаваха багажа в бохчи и денкове. П. Здравков, НД, 23. Пред една тясна желязна вратичка отвън дълго стоят и дълго чакат под вятъра и дъжда близките на затворниците с кошници и бохчи в ръце. Д. Бозаков, ДС, 11.
2. Разг. Четвъртито парче плат за връзване на дрехи или други вещи във вързоп. Панко се прибра в къщи по тъмно с малък вързоп от тъкана цветна бохча. Д. Ангелов, ЖС, 73. В лесковия храст отсреща се бялна някакъв дебел вързоп. Той приклекна до него. Развърза го с разтреперани пръсти. Върху широката бохча се разстлаха чифт бели гуменки, почти новички. Цв. Ангелов, ЧД, 67. Спас пристигна с голяма тава кавърма
