2. Млад бошнак. Тие 15 българчета писаха на своите приятели в България да дойдат в Белград и скоро се събраха около 200 души. Между тях се намираха и няколко бошначета, херцеговчета и черногорчета. П. Хитов, МП, 91. Оздол иде бошначе юначе… Нар. пес., СбНУ XLIV, 78.
БОШНА`ЧКА ж. Жена от основното население на Босна; босненка. Матевски поглежда в подножието на Небеттепе .. приказни хърватки и бошначки танцуват по християнските домове на тепето. К. Странджев, ЖБ, 52. Момченца думат бошначке: / бошначке, босняшка майко, / нали ни питаш да кажем, правичката да ти обадим. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 90.
БОШНА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Босненски. Ходяли от село на село, / .. / До енно село опрели, / до енно село — бошнашко. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 90. Тръгнали ми са, тръгнали, / бошнашки, леле, сеймени / хубава мома да търсят. Нар. пес., СбНУ XXVII, 72.
БОЮНДРУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Ярем. Я юдай ми, мале, / .. твойте вити гримни, / да направа, мале, / .. / сребърян боюндрук, / ялтънени жегли. Нар. пес., СбНУ XLVII, 132.
2. Дърво, за което се връзват краката на добитъка, когато го подковават.
— Тур. boyundruk.
БОЯ`1 ж. 1. Вещество за оцветяване; багрило. Върху една мраморна плоца бяха разтрити разноцветни бои. Й. Йовков, Ж, 1945, 137. — Бабо, решил съм да те нарисувам .. От утре започвам. С пастелни бои. К. Калчев, ПИЖ, 168. Стените бяха нашарени с блажна боя, едва засъхнала. Ст. Дичев, ЗС II, 365. На стената има две оригинални картини с маслени бои. Кр. Белев, З, 42. Стара дъска боя не хваща. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 131. Анилинови бои. Акварелна боя. Безирова боя. Боя за коса. Боя за обуща. Боя за яйца. Боя за рисуване. Водни бои. Кутия боя. Пакетче боя. Туба боя.
2. Разг. Цвят, багра. Есента беше нашарила планината с ярки бои — жълти, кафяви, а на някои места като че по гората беше потекла кръв. И. Волен, РК, 16. Цъклено и синьо небе стоеше над голямата гора, изпъстрена вече с всички нюанси на желти и червени бои. Й. Йовков, Разк. I, 236. На морето всеки час боите / се менят, преливат безконечни. Н. Ракитин, Ст II, 29. // Цвят на кожата, обикн. на лицето у човека. Изведнъж тя изгуби боята си и се спря два разкрача от брега; тя не смееше вече да пристъпи, нито можеше да се одържи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. Комисарите са спогледаха един други, като да бяха виновати в нещо. Тие мълчаха, лицата им вземаха различни виражения и бои. З. Стоянов, ЗБВ II, 10-11. Ако не по чертите, то поне по боята ми прилича. М. Кремен, РЯ, 85.
3. Прен. Разг. Партийна принадлежност, политически убеждения. Социалист е той и в костите, ами се прикриваше. А сега, като го избраха, той си показа истинската боя. Т. Влайков, Съч. III, 282. Между обществото той се представи: първо, с това, че стана почетен председател .. второ, че състави и укрепи политическата партия от боята, която той представляваше. М. Георгиев, Избр. разк., 192. Слав се скиташе из неговите села като апостол .. и някои се усмихваха под мустак на нелеката му участ, той очевидно сам си я търсеше. Хората от неговата боя станаха големци. Д. Фучеджиев, Р, 81.
4. Прен. Обикн. мн. с прил. Изобразителни средства. Той с най-черни бои рисуваше всичките тиранства, беззакония и престъпни дела на падналия президент и на неговия режим. Т. Влайков, Мис.,* 1895, кн. 2, 148. Авторът е дал в сгъстени бои типичните черти на немския филистер. С, 1950, кн. 6, 164. Дали ще мога думи да намеря, / да ви опиша с гиздави бои / каква другарска, весела вечеря / във наша чест колхозът устрои? Н. Марангозов, ЯВ, 99.
◇ Във всяка боя влизам. 1. Разг. Меня си политическите позиции, партийната принадлежност. 2. Диал. Меня си работата.
Пускам (пущам) си / пусна си боята. Разг. Изчервявам се, обикн. от смущение, стеснение.
С вятър се боя не прави. Разг. Ирон.
С пръдня боя не става. Разг. Грубо. Казва се, когато някой иска да прави нещо с извънредно малко средства.
— Тур. boya.
БОЯ`2 ж. Диал. 1. Вид лоза — червен винен сорт, чието грозде е с дребни сочни зърна с дебела ципа. В обработваните правителствени земи сеят разновидни растения, т. е. жито, ечемик, ориз, бои и пр. ДЗОИ II, (превод), 10.
2. Зърника, зърнастец.
— Тур. bоуа.
БОЯДЖИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Рядко. 1. Бояджийски.
2. Като същ. бояджийна ж. Бояджийска работилница; бояджийница. — Другарят Дено от бояджийната — представи го Иван Филипов, един от членовете на комитета. Ем. Манов, ДСР, 134.
БОЯДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена бояджия.
2. Съпруга на бояджия.
БОЯДЖИ`ЙНИЦА ж. Работилница за боядисване на прежди, платове, дрехи и др. Ако в Сопот и да няма много сапунджийници, то има бояджийници. Л. Каравелов, Съч. VII, 34. Това е смърт за абаджийския занаят, дядо попе. — Само за него ли? — подметна Левски. — А гайтанджиите, брате, Пъшков? А стопаните на даракчийниците? Тепавиците, бояджийниците? Ст. Дичев, ЗС I, 346.
