2. Остар. Ваксина. Иглицата, която е на-чинена за болясвание, топне ся, та ся намокри у бола (вацина), па ся забоде цод кожата обикновено на мишницата. И. Груев, КН 7 (превод), 109. Волът, както е вече доказано, може да запази чловека от сипаница само няколко години. Лет,. 1874, 85.
— От гр. (ijtoXi ’присадка, ваксина, инжекция’.
БОЛ нареч. Простонар. Много, в изобилие. В къщи гледал сичко да е бол, сичко сам натъкмявал, сичко сам купувал. Т. Влайков, Съч. II, 220. Не им зная реда на тия американци, ядене бол, бадева, па ядох, ядох, щях да се пукна от ядене. Ал. Константинов, БГ, 22. — И аз като намерих бол вино, та хванах да пробирам. Ил. Блъсков, ДБ, 34. • Удвоено бол-бол. За усилване.
— Не се коси, мари Миновице, ти ще видиш, че при нас не е толкоз лошо. И жито ще си имате бол-бол, и мисирец ще ви се намира. Ст. Марков, ДБ, 387. — Ти да мълчиш, че в твоя дом бол-бол се внася! — из-шъткаха й жените. Б. Обретенов, С, 199.
— Тур. bol.
БОЛАДИ`САМ. Вж. боладисвам.
БОЛАДИ`СВАМ, -аш, несв.; болади`сам,
-аш, св., непрех. Диал. Ставам много, в изобилие. — Пък момите, подзе някой от ер-генете, защото са толкова скъпи, та са оо-ладисале като гъби след дъжд; прескокни плет, прегази пет. Т. Влайков, Съч. I, 16. Театралните представления по нас бола-дисаха повече от гъби подир дъжд. Ч, 1875, кн. 12, 574.
— Друга форма: болди`свам.
БОЛАДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от боладисвам.
БОЛАКИ` и (разш.) болаки`м частица. Диал. Дано; белки, белким. Се зачудие кут-ри селяни, / от що ми чинит големи зулум, / му донесое згодна вечера, / болаки` лудо да ми вечерат, / да ми вечерат, да ми заспиет. Нар. пес., СбБрМ, 406. — Очукаха ръжта и ченицата, чекат, мелят и ядат, дано ги червеи смелят болаки`м! — допълни майката. Г. Караславов, Избр. съч. X, 11.
— Тур. bolaki, bolayki.
БОЛВА`МЕ, мин. св. болва ме, несв.; болне ме, мин. св. болна ме, св., непрех. Диал. Усещам внезапно, за кратко време болка. Болна мя глава. Н. Геров, РБЯ I, 62.
БОЛВА`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от болва ме.
БОЛГА`Р, мн. няма, м. Сорт едро десертно грозде със златистожълт цвят и приятен вкус; афузали. Памида те изтърсваха небрежно в каци и кошове, а кехлибареножъл-тия болгар и мискета, покрит със синкав прах, нареждаха глижливо в плитки сандъ-чета. Д. Димов, Т. 3. По асмите резекията почерня, а болгарът се избистри като кехлибар. Н. Каралиева, Н, 136.
БОЛГА`РИН, мн. бол гари, м. Остар.
56 Речник на българския език, т. I
БОЛ
881
Книж. Българин. Едни се наричали бугари, други — болгари, трети — блъгари, па имало и... българи. Хр. Бръзицов, НЦ, 24. Свя-щеникът на тая церква е негово преподобие архимандрит Филарет, болгарин, ученик на Халкийдското богословско училище. ЦВ, 1861, бр. 17, 4. И разумяхме доброто на учението, от което салт нашите болгаре са останали назад. П. Р. Славейков, ГУ, 16-17.
БО`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Български. Мои наследници сте вие всички, младенците болгарски. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 59. А болгарската граматика е полезна в това время само на ония, които ищат да превождат или да спису-ват. Р. Попович, X, 68. — Чувате ли как и Джинот заявява, че е българин и с болгарс-ка е свест. В. Марковски, ПЗ, 314.
БО`ЛГАРСКИ нареч. Остар. Книж. Обикн. с предл. п о. Български.
БОЛГР`АДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Болград (град в Бесарабия, област в Украйна, голяма част от населението на която с.ч българи, заселени в края на XVIII и начало то на XIX в.). Байо Петар никога не би са съгласил да остави Казанлък и неговата гюловица, ако ние да би му предложиле даже и болградско примарство. Л. Каравелов, Съч. VIII, 47. Г-н д-р Д. Начев из Болград е издал на български език своите лекции из хигиената, които той е чел на учениците в болградското централно училище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 365.
БОЛГРАДЧАНИН, мн. болградчани, м. Лице, което е родено или живее в Болград. Директор на гимназията беше болградча-нинът А. Кулев, възпитаник на Одеския университет. Д. Казасов, ВП, 61.
БО`ЛГРАДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Болград.
БОЛД, мн. няма, м. Печат. Получер шрифт.
— Англ. bold.
БОЛЕ`, мн. -та, ср. 1. Само ед. Питие, което се приготвя от подсладено бяло вино или шампанско с нарязани в него парченца плодове, най-често ябълки и портокали. Асен се доближи до бюфета и си поръча бо-ле. Д. Кисьов, Щ, 55. В напълнените вази от кристал — / боле и сидър сок от портокал, / и там лъжица сребърна лъщи — / наливай жадно в чашата си ти! Ем. Попдими-тров, СР, 55.
2. Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Изпих две бо-лета..
— Фр. bolee.
БО`ЛЕ нареч. Диал. 1. По-добре. Ти си длъжен да останеш боле неженен, нежели да дадеш клятва в любов, която нямаш на сърцето си. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 75. Една сестра имам, / боле да я немам — /на
БО`ЛЕ
