ките.. манастирски му шии и руската Бесарабия Негово Боголюбие архимандрит Коз-ма Зографски. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 3, 11.
БО'ГОЛЮБИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е любим, драг на Бога, обичан от Бога; боголюбен. Противоп. бо-гоненавистен, богоомразен. Всичките военачалници по България и всичките други чиновници и началници да го [архиепископа] почитат и уважават,.. И да не бъркат нито нему, нито на подчинените му бого-любими епископи. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 24.
БОГ'ОМАЙКА, мн. няма, ж. Остар. Книж. Богородица; богоматер.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОМ'АТЕР, мн. няма, ж. Остар. Книж. Богородица; богомайка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГ'ОМАТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който принадлежи или е свързан с Божията майка; богородичен. Към най-старите икони относят ся още и образът богоматерен от одигитрия (пу-теводителница), която е начертал еванг. Лука. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 25.
БОГОМЕРЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Богомерзък.
БОГО'МЕРЗЪК, -зка, -зко, мн. -зки, прил. Остар. Книж. Който е омразен, противен на Бога; богомерзки. Худоумните и богомерзки богомили пак напират към светата православна църква. Ст. Загорчинов, ДП, 233. — Както знаеш — продължаваше Контостефан, — господарят отдавна привлича на наша страна брата на богомерз-кия Самуил — Средецкия Аарон. А. Дончев, СВС I, 56. За обесването на патриарха през гръцкото въстание някой по-млад Бозвели би навярно написал хиляди проклетии против гръцкото духовенство и би намерил, че тъй му се е падало на оня богомерзки фанариот. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 644.
БО'ГОМИЛ м. Истор. Привърженик и последовател на богомилството. Богомилската ерес беше най-разпространена между простия народ, понеже, при другото, богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. През феодалния строи и неговото разслоение, като реакция срещу светската и църковна аристокрация, богомилите пускат и из той края своя корен. Ст. Станчев, HP, 60. Старецът вървеше пред войниците бос,.. Облечен беше в нап-рашено черно монашеско расо,.. — Ти ли си Василий Врач, учителят на богомилите е Тракия?.. — Разказаха ми, че ти си проповедник на една нова вяра. А. Каралийчев, В, 122-123. Богомилската ерес си води началото от манихейско-павликянския дуализъм, когото видоизмениха предводителите на богомилите и създадоха нова секта — богомилската. Р. Каролев, УБЧИ, 91. О Вярващи богомили. Истор. Богомили от средната категория, които са посветени в богомилското учение и членуват в богомилските общини. Съвършени богомили. Истор. Богомили от висшата категория, които са запознати с всички подробности на богомилското учение и имат ръководни и проповеднически функции.
БОГ'ОЛЮБИ`М
БО'ГОМИ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Книж. Богомил. Той [императорът] свика събрание, на което доведоха и всичките еретици — .. — и секиго питаха отделно: оогмилец ли е той или не е? На този въпрос едни отговаряха отрицателно, а други — утвърдително. Р. Каролев, УБЧИ, 104. В царствуванието же Алексия Комнена (1118), когато ся бяха усилили богомилци-те,.., изгориха жива главатаря богомилски Василия лекаря. Г. С. Раковски, БС I, 199-200.
БОГОМИ`ЛКА ж. Истор. Привърженица и последователка на богомилството.
БОГОМИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Богомилски. След Симеоновата смърт, при царуването на синът му Петра, България захванала да ослабва, и, между другите нови явления, в нея са пропъхнала и бого-миловата ерес. Знан. 1875, бр. 10, 157.
БОГО'МИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до богомилите или е свързан с богомилството. Рун познаваше всяко нещо в живота на своите някогашни братя и виждаше, че беше изправен на съд пред двама от най-първите богомилски вождове. Д. Талев, С И, 256. Богомилското движение, като стихиен селски бунт срещу феодалния строй,.., беше едно действително народно движение. Т. Павлов, МИБ, 20. За нас е гордост, че богомилското учение е оказало влияние на социално-религиозните движения в Западна Европа. М. Марчевски, ТС, 131. Богомилската ерес са появи в България във времето на учениците на св. Ме-тодия и на св. Климента Охридски. Отечеството на богомилството беше Македония и Тракия, дето отколе йоще имаше колония павликянска. Р. Каролев, УБЧИ, 97. Богомилска секта. Богомилска литература. Богомилски легенди.
БОГО'МИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Истор. Религиозно еретическо учение и социално движение в България с основател поп Богомил, което се е разпространило в периода от X в. до XTV в. и е било насочено срещу гнета на феодалните владетели и на официалната църква.
БОГОМО'ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който усърдно и често се моли на Бога; набожен, благочестив. Божан Кънчев беше отрасъл под надзора на тих,
845
БОГОМ'ОЛЕН
