БИБЛИОТЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от библиотека. Библиотечен фонд. Библиотечно дело. Библиотечни работници. Библиотечен шкаф.
◇ Библиотечен плъх. Разг. Ирон. За човек, който постоянно чете, рови се в библиотеки.
БИБЛИОТЕ`ЧКА ж. Умал. от библиотека (в 1, 4 и 5 знач.); малка библиотека. Шопов ги води` и в читалището на българските студенти — бедна, гола стаичка, .., с една оскъдна библиотечка и няколко стари български вестници на масата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 160. Спря се и при малката библиотечка, книгите на която бяха прочетени отдавна до една от децата. Г. Русафов, ИТБ, 174.
БИБЛИОФИ`Л м. Лице, което обича и цени книгите и събира интересни издания; библиоман. Той ходеше по антикварите и книжарниците… Това не беше треската на библиофил. Той трябваше да събере всичко онова от чешката литература, в което е изразен родният бунт срещу поробителите. В. Геновска, ПЮФ, 82. Казват, че Камен Ковачев ми бил библиофил, / т. е. за книги човекът ламтял, / книги обичал и книги четял. Цв. Ангелов, HП, 97.
— Т. Коджов, Речник I, 1890.
БИБЛИОФИ`ЛИЯ, мн. няма, ж. Библиофилство.
БИБЛИОФИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. и. Прил. от библиофил; библиомански. Тръгва нова библиофилска поредица. Шекспировите 154 сонета излязоха в нова книга. Сега, 1999, бр. 67, 15. Библиофилска страст. Библиофилско издание.
БИБЛИОФИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Любов към книгите и тяхното събиране; библиомания.
БИ`БЛИЯ ж. Само ед. 1. Сборник от книгите на Свещеното писание, което съдържа догмите и митовете на еврейската и на християнската религия (Стария и Новия завет). Стените, свода, оглъбленията на прозорците, корнизите цели са напъстрени с фрески, преставляющи свещени сцени из Библията. Ив. Вазов, Съч. XV, 26-27. // Ед. и мн. Отделен екземпляр от тази книга. Някога на това място е имало буренясало игрище, после някакво заведение с духова музика, католически колеж, .. Тук са се разхождали бледолики кюрета с библии под мишницата. С. Северняк, ОНК, 63.
2. Прен. Правило, закон, към който някой се придържа. Сега от кулите на небостъргачите днешните банкери, като хищни птици, търсят световна плячка. Тяхната библия съдържа само един текст: „Граби, граби и пак граби!“ Г. Белев, КВА, 87. Да помним, че животът на героя / е нова библия и нов закон, / че подвигът в сърцата на безброя / самин изгражда вечния си трон! Т. Траянов, П, 42.
— От гр. βιβλίον ’книга’.
БИВА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Място с леки постройки или палатки извън селище за нощуване или летуване на туристи, летовници и др.; лагер, стан. Когато излезе на пясъка, излетниците уреждаха своите биваци. Едни разпъваха шатри от чаршафи, други търсеха сянката на храстите, които отделяха високия бряг от плажа. Ем. Манов, БГ, 73. Тогава до езерото нямаше хижа както сега. Спяхме на открито по високите планини. И сега се заехме да си направим бивак. Събрахме сух клек за огъня и настлахме зелени клони за легла. Ламар, ПР, 50. Установили се на бивак край Скопие, започнал тежкият пленнически живот. Г. Караславов, ОХ II, 481. // Място за временно установяване на войски вън от населен пункт в походни палатки или на открито. Бивакът на войниците, който доскоро гъмжеше като кошер пчели, отдавна беше утихнал… Й. Йовков, Разк. III, 14. Множеството потегли* за село, дето Бенковски заедно с щаба си остана в училището, а четата под водителството на Крайчо Самоходов се спря на бивак на другия край, на пътя за Златица. Л. Стоянов, Б, 107.
— От фр. bivouac през рус. бивак. — Други (остар.) форми: бивоа`к, бивуа`к.
БИВАКУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Нощувам, летувам, прекарвам на бивак.
БИВАКУ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от бивакувам. Те трябваше в места, където няма хижи, да се погрижат за бивакуване на групата. ОФ, 1961, бр. 5140, 3. От миналия сезон дивото бивакуване в парка е забранено. Е, 1981, бр. 1085, 2.
БИ`ВАЛИЦА ж. Рядко. Нещо, което е бивало, случвало се е. Противоп. небивалица. Времето между два анекдота хората са запълвали с консервирана храна — пестил от мисли, сушени и накиснати в саламура бивалици и небивалици, и поддържани така, са доживявали раждането на нов анекдот. М. Иванов, А, 7.
БИ`ВАМ, -аш, несв., непрех. I. Като самост. сказуемо. 1. С обстоят. поясн. за място и време. Намирам се, присъствам (изразява обичайно, продължително или повтарящо се действие). Когато биваше в къщи, той все гледаше да се надвеси над люлката. Д. Талев, ЖС, 96. А в село, като не съм бивал, вика се, от дете, сичко ми се чини много хубаво, сичко ме мами и привлича. Т. Влайков, Съч. II, 50. Като се научаваха, че е бивал в затвора, уреждаха набързо сметките си с него и го пращаха да си върви. Й. Йовков, ЖС, 34. Колкото мълчалив и потаен бе Теодосий, толкова бъбрив беше неговият спътник .. А като разбра от полудумите на Теодосия, че той е от престолния град и дълго не е бивал там, съвсем отвори устата си. Ст. Загорчинов, ДП, 232-233.
