Бивал съм на различни празници. Видях, когато Червената армия ни донесе свободата. Превод, РД, бр. 242, 2. Където и да биваше Рангел из полето, от пазар да се връщаше, щом отвореше пътната портичка — веднага го лъхаше познатата, близка миризма. Кр. Григоров, Н, 62.
2. Обикн. в 3 л. ед. и мн. Разг. Съществувам, има (няма) ме. — А нема вие нямате бъклица!… — Имаме… Нема бива къща без бъклица? Нашата е малка. Л. Каравелов, Съч. II, 8. Без едене, без пиене сладки приказки не биват. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 38. Юнак без рана не бива. Послов. Стадо без мърша не бива. Послов.
3. Обикн. в 3 л. Случвам се, ставам; има (няма) ме. Такава сватба дотогава не бе бивала, па и оттогава не е ставала. Т. Влайков, Съч. I, 45. Рада излезе на чардака пак, като че нищо не бивало. Ив. Вазов, Съч. XXII, 155. С една лястовица пролет не бива, лято не става. Послов. Насила хубост не бива. Послов.
II. Като глагол-връзка в съставно именно и глаголно сказуемо. Обикновено, винаги или понякога съм някакъв. От няколко време насам нощите биваха дъждовни, но дните ясни. Й. Йовков, Разк. II, 192. Когато работеше, той биваше сериозен, важен и като че нищо по-значително не съществуваше за него, освен преписката, която се намираше пред него. Д. Немиров, Д № 9, 16. — Слушай, бъди малко търпелив. Не бивай като тогава. Ив. Кирилов, Ж, 52. Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове. Хим. VII кл., 1950, 14. Русия! Колко ни плени / туй име свято, родно мило! / То в мрака бива нам светило, / надежда — в нашите злини. Ив. Вазов, Съч. I, 69. Дорде йе мома при майка, / тя бива бяла-червена / като червена ябулка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 159.
III. Като спомаг. глаг. За образуване на сложни страд. форми за сег. (обикн. сег. истор.) и мин. неопр. Сега посетителите на София още от първия миг биват покорени от хубостта на тоя голям съвременен град. Л. Мелнишки, ПП, 10. По нейно настояване момчето най-после бива отвързано… Т. Влайков, Пр I, 17. Той бива пуснат на свобода с уверението, че ако узнае къде се крие Левски, властта ще му изплати дълговете. Ив. Унджиев, ВЛ, 128. Някои нетърпеливо ходеха назад-напред и фърляха завистливи погледи към ония щастливци, които биваха извиквани от разсилния и влизаха през средната врата. Ив. Вазов, Съч. IX, 101.
БИ`ВА несв. безл. Разг. 1. Става, случва се (обикн. много пъти, периодично). Стоиш всред хармана, потънал до колене в разстланото житище, въртиш камшика и пред теб препускат двете охранени кончета на чича Друми .. Така бива на вършитба. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 26. Бивало е да го видят отстрана, че приказва нещо сам на себе си. Елин Пелин, Съч. III, 26. Все още обаче — когато бива дума за XVII — XVIII в. — историографията ни говори за „промени“ в османската феодална система. В. Мутафчиева, КВ, 17.
2. Обикн. с отриц. не или във въпрос, изречение. (Не) Може, (не) възможно е, (не) трябва. Хайде сега пък ти легни и се посгрей! .. Не, не бива! — възрази строго другарят ми. — Ти не забравяй, че сме на война! Трябва да си отваряме очите и през най-мразовитата нощ. Ив. Мартинов, ПМ, 127. Заплаче ли дете, нали майка му трябва да му даде да бозае. Не, не бивало всякога да му се дава да бозае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 271. Зелена трева и сено бива да ся дава на кон само кога не работи, а почива.* Лет., 1874, 275. Ще дойдеш, бяла българко, ще дойдеш с мене на Стамбул, / ще дойдеш друго не бива. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 336. „На мен ми й лика прилика / .. / булиното ми сестриче, батьовото ми балдъзче.“ / Мама му дума Стоене: „Бива ли, синко, става ли, два брата, два баджанака.“ Нар. пес., СбВСт, 667. С огън и вода шега не бива. Послов. // Обикн. в положителна форма при отговор, с който се изразява съгласие — може, възможно е, добре е, става. — Къде ще искаш да спиш? Тук при мене или на мидерчето в кухнята? — И при тебе бива — рече Матьо, като огледа широчината на кревата. Д. Ангелов, ЖС, 93. Вие трябва да кажете някоя дума на митинга — обърна се към него Илков. — Бива! — кимна той и завъртя глава. Г. Караславов, ОХ III, 384. • Удвоено (за усилване). — Дядовът Киренчев бордей не бива ли? .. — Бива, бива, отговориха почти всичките събрани. СбНУ XVIII, 553.
3. Удвоено бива, бива пред изречение за противопоставяне със съюзите ама, но. Изразява силно възмущение от високата степен, в която се проявява фактът, изказан в изречението за противопоставяне. Да им се не видят децата и намярата. Биба, бива, Пешо, ама, то раждало, раждало, че не помислило. Пет хайдутина ми доведе и пак е в положение. Чудомир, Избр. пр, 205. Бившите им компании, които бяха зарязали напълно, ги гледаха подигравателно — то бива море, бива слънце, бива пясък и естрада, ама пък тия наистина го прекаляват. В. Пламенов, ПА, 72. — Обичта ти към мен напоследък не знае граници! То бива обич, бива, ама чак толкова. .. Й. Попов, БНО, 80.
◇ Бивал и не бивал. Разг. Който невинаги е достоверен, истински; всевъзможен, какъв ли не. Данаил знаеше колко много му е драго, че има хора в града, които го тачат и го търсят, и му разправяше бивали и небивали неща. С. Северняк, ИРЕ, 26.
Бивало и небивало. Разг. Нещо, което не е съвсем достоверно, реално.
Какво бива Разг. Във въпрос, при който отговор не се очаква, понеже
