е известен — нищо не струва, нищо не пречи, нищо не представлява. С дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим — за зор заман. Ал. Константинов, БГ, 45. Аз .., за да не ходя до градът, давам един грош повече и си свършвам работата, какво бива от един грош. Дун., 1866, бр. 117, 1.
БИ`ВА МЕ несв., непрех. Разг. 1. В състояние съм да извърша нещо, защото имам необходимите качества, възможности за това; годен съм, способен съм, струвам. — Ти си способен хлапак! — каза той. — Бива те, няма що. П. Вежинов, ЗЧР, 80. — Ами синът? — Той е вече голям, .. — Какъв иска да става ? — Инженер. Бива го в учението. Н. Стефанова, РП, 40. — Ти не можеш да храниш жена. Не те бива за нищо. Д. Талев, СК, 110. Не го биваше вече старото училище. Изживяло си беше века. Елин Пелин, ПР, 66. // С частица с и (за усилване). Понякога ирон. Притежавам (не притежавам) положителни качества; съм (не съм) добър, годен, хубав. Всяка сутрин аз ставам рано, оглеждам небето и казвам: — И днес времето си го бива. К. Калчев, ПИЖ, 140. — Хубавичко момиче, бива си го! — и господинът лукаво намигна на Рилски. К. Петканов, В, 241. — Пък и нашето адвокатче си го бива! Без него нищо нямаше да постигнем!… К. Калчев, ПИЖ, 90.
2. С отриц. не. Не съм в добро положение, в тежко положение съм, зле съм. — Ала, нека ти кажа бате, че хич не ни бива. Ние сме здравата осиромашали. Д. Немиров,* Б, 59. — Слушай, Ноне, не ни бива таз година, храните бяха слаби, цена няма. Не можем да отворим очите си от борчове. Й. Йовков, ЧКГ, 231.
3. С отриц. не. Здравословно или психически не се чувствувам добре, неразположен съм, болен или без настроение съм. — Детето ми е болно. Не го бива, надви го болестта. Й. Йовков, А, 71, — Простинал ли е, не знам, нещо не го бива, та е полегнал. Кр. Григоров, Н, 29. — Трети ден не е ял. .. Днеска хич не го бива. Ст. Дичев, ЗС I, 604. — Тоя Косан не го бива днес. Искам да река, че е добър соколджия, но сега ума му е другаде. Й. Йовков, СЛ, 35.
БИВА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от бивак. В един само миг изникват безбройни биваци .. Но звездите на небето не са толкоз много, колкото са светналите* точки на бивачните огньове. Й. Йовков, ПК, 91. Бивачни съоръжения.
— От рус. бивачный. Друга (остар.) форма: бивоа`чен от рус.
БИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Само в съчет.: Бивни зъби. Книж. Бивни. Направи ми впечатление, че слоновете нямаха бивни зъби. Амал ми обясни, че те са отсечени и продадени. Ек. Мечкова, СМ, 60. През Неогена достигат широко развитие хоботните бозайници, какъвто е бил например мастодонът. Резците му били удължени до 1,5 м, наречени бивни зъби, и му служели като орган за отбрана. Геол. IX кл, 168.
БИ`ВНИ мн., ед. (рядко) би`вен м. Книж. У някои бозайници (слон, мамут, морж, глиган и др.) — един или два силно развити резеца или кучешки зъби, които стърчат от устата и служат за нападение и защита. Когато слонът връхлетял върху него, Екли успял да сграбчи бивните му и да ги насочи тъй че те се забили в земята. К, 1963, кн. 3, 6. И започнале да са бият, момък със саблята, а глиган със страшните си бивни, които биле като две сабли. Нар. прик., СбНУ LVI, 39.
— Рус. бивни.
БИ`ВНИЦИ мн., ед. (рядко) би`вник, след числ. -ка, м. Бивни. Мастодонът .. също е бродил из нашите земи. Напоследък се намериха от него добре запазени долни челюсти, бивници и бедра. ПН, 1935, кн. 8-9, 123.
БИ`ВОЛ м. Едро рогато тревопасно животно с черна кожа, което се отглежда за мляко, месо и др. и се използува за впрягане. Bos bubalus. Едри биволи влачат ралата и след тях вървят орачи, и те черни като тях. Й. Йовков, Разк. II, 7. Един кротък бивол лежеше край водата и си преживяше. Г. Караславов, СбХ, 128. Из тръстиката, под приведените върби, се разхождаше важно фламинго, а татък към завоя плуваха диви биволи, подали само муцуните и дебелите си рога. П. Бобев, ГЕ, 59-60. Та [малка мома] изтъка бито платно, / па го простре на вратника. / Мина бивол, почеса се. Нар. пес., СбВСтТ, 18. // Мъжкото животно от този вид. Имаме и бивол, и биволица в къщи.
◇ Гледам като бивол. Разг. Неодобр. Втренчено, тъпо гледам.
Търпя като бивол. Разг. Много, извънредно много търпя.
На бивола окото все в просото. Разг. Употребява се за човек, който често и в неподходящи моменти показва определена своя слабост към нещо.
Правя от мухата бивол. Разг. Отдавам прекалено голямо значение на нещо, преувеличавам го.
БИВОЛА`Р1, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който отглежда или пасе биволи. От незапомнено време Раловци — .. — бяха биволари. Много семейства от селото след войните смениха биволите с говеда като по-леки за гледане, .. — но Раловци си останаха биволари. Ил. Волен, МДС, 149. — Никола, любе, Никола, / я не ти станах биулар, / биулето ти да паса! Нар. пес., СбНУ X, 28.
БИВОЛА`Р2, -ят, -я, мн. няма, м. Диал. Вид едър фасул.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БИВОЛА`РКА ж. Жена биволар. На купчинка камъни недалеч от кравефермата
