или в скиорски надбягвания. Тази година нашите скиори-алпийци се спускат по пистите в Италия, Швейцария и Австрия, а ето че на Витоша днес ще имат нова тренировка бегачите и бегачките. ВН, 1960, бр. 2606, 3.
БЕГЕМО`Т м. Остар. Хипопотам. В гъстите лещаци на Борнео, Суматра и Ява въдят ся слонове, носороги ..; в реките има бегемоти и крокодили. Ив. Богоров, ВГД, 342. По-голямата част от по-главните млекопитающи са животни, като например слонът, носорогът, бегемотът (речни кон), кравата, кобилата и пр. Знан., 1875. бр. 9, 134.
— Рус. бегемот.
БЕГЕМО`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от бегемот. Бегемотска кожа.
БЕГЕНДИ`САМ. Вж. бегендисвам.
БЕГЕНДИ`СВАМ, -аш, несв.; бегенди`сам, -аш и бегенди`ша, -еш, мин св. бегенди`сах, св., прех. Диал. Харесвам, одобрявам; бендисвам. — Кой ще ми даде карабината си? — Другарю младши лейтенант, с Трифоновата! — обади се ефрейтор Диневски и смигна на другарите си. — Не си бегендисва карабината, все накриво биела. Б. Несторов, СР, 101. Двори мете Видела девойкя, .. / Видел я йе Марко добър юнак, / видел я йе, бегендисал я йе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 91. бегендисвам се, бегендисам се, бегендиша се страд. и възвр.
— От тур. beğenmek. — Други форми: беенди`свам, беенди`сам, беенди`ша.
БЕГЕНДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бегендисвам и от бегендисвам се; бендисване.
БЕГЕНДИ`ША. Вж. бегендисвам.
БЕГЛЕ`РБЕГ, мн. -ове, м. Истор. Бейлербег; беглербей. Бейтула бей гневно захапа чубука си, когато чу отговора на Калофер. Тоя проклет гяур, тоя неверник се осмелява да го обижда, него, всесилния пазарджишки бей, който не се подчинява дори на румелийския беглербег, а направо на великия везир Мехмед Соколович. М. Марчевски, П, 34.
БЕГЛЕ`РБЕЙ, -еят, -ея, мн. -ове, м. Истор. Бейлербей; беглербег. Главни градове в Азиатска Турция. В Анатолия: Трапезунд .., Кутайя, главен град напред на Анатолия и място, в което живее беглербейт, комуто под властта били сичките други паши на Азиатските провинции. Ив. Богоров, ВГД (превод), 271-272.
БЕГЛЕРБЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от беглербей; бейлербейски. Тоя салон колкото за разкошните си мобили беше достоен да завземе едно от първите места в султановия „беглербейски“ палат. Св. Миларов, СЦТ, 65-66.
БЕГЛЕ`Ц, мн. бегълци` и (рядко) беглеци`, м. 1. Човек, който е избягал отнякъде, който тайно е напуснал мястото, където обикн. е бил заставен да бъде. Рубен беше издебнал пияните стражари .. и беше избягал. Цяла нощ полицейски хайки търсеха из къщите, блокираха цели квартали, но от беглеца нямаше нито следа. Е. Коралов, ДП, 8. Настанал смут и мнозина четници хукнали да бягат назад. Петко войвода, .., със силен глас и насочен винчестер спрял бегълците. Н. Стефанова, РП, 136. На някои места вятърът бе навял дълбоки преспи, бегълците затъваха до пояс, едва пъплеха. Жандармеристите им пресичаха пътя, настигаха ги, отново ги обграждаха. П. Вежинов, НС, 163. // Войник, който е избягал от поста или частта си; дезертьор. Напразно се опитваше да ги задържи и върне. Броят на бегълците се увеличаваше и той беше загубил всякаква надежда за отбрана. В далечината .. се появиха първите немски щурмови отделения от автоматчици. Ив. Мартинов, ДТ, 99. Димо не си ли е дошъл още? — Че как ще си дойде, нали е войник? — изправи се Димовица. — Сега кой е войник, кой е беглец, не може да се познае. К. Петканов, МЗК, 250.
2. Бежанец. В залата за музика най-често идват двама млади хора, мъж и жена, беглеци от Германия. Св. Минков, ДА, 37. Преди българите при Термопилите пристигнаха първите бегълци от Южна Тесалия, почти всички ромейски земевладелци, изплашени от вестите за българското нападение. А. Дончев, СВС, 623.
БЕГЛИ`К, мн. няма, м. Истор. 1. В Османската империя — данък десятък върху овци и кози, събиран първоначално в натура, а по-късно и в пари, който е съществувал у нас известно време и след Освобождението. На 20 Априлий вечерта имало в селото им трима-четирма души турци, дошле да събират бегликът и данокът в селото. З. Стоянов, ЗБВ II, 44. Беглик за овцете, десятък, .. за лен, за гръсти. За мерите, дето пасе добитъкът, .. — за всичко трябва да плащаш. М. Марчевски, П, 51. Бе ги притиснал бирникът да платят данъците и акциза, беглика и глобите, пъдарщината и водното право за поливане на градините. Кр. Григоров, ТГ, 20.
2. У нас през османското иго — безплатна работа, вършена на бег; ангария.
3. Като нареч. Диал. Даром, безплатно. Ако си, олан, найдете, чиляшка глава в сламата, / .. сичко ми беглик земете: / кащата с покащнината. Нар. пес., СбНУ XIV, 62.
◇ На калето беглик одил. Диал. За човек — много стар, остарял.
— Typ. beğlık.
БЕГЛИКЧИ`ЙКА ж. Жена на бегликчия.
БЕГЛИКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бегликчия. Декоративната украса на
