за минута вкъщи: бебето навярно спи с шарената дрънкалка в ръчица! М. Грубешлиева, ПП, 14. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда, млади майки бутаха пред себе си колички с бебета. Д. Ангелов, ЖС, 49. Тя хитро го погледна и му намигна: — Какво, ще си имате ли скоро бебе, Косьо? Гледам… И. Волен, ДД, 122. Мама братчето повива / и на мене се засмива: / — А когато беше бебе, / тъй съм милвала и тебе. СбХ, 152.
Прен. За незрял човек, който е възрастен, но се държи като малко дете.
— От англ. baby през фр. bébé.
БЕ`БЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от бебе; бебче. — Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на, нани-и-и-на. Д. Калфов, Избр. разк., 11.
БЕ`БЕР м. Диал. Бобър.
◇ Изтягам се (облягам се) като бебер. Нищо не правя; бездействам, мързелувам. Защо едни са раждат да са мъчат, да проливат кръвав пот и да търпят сякакви неволи, а други да надуват чубуците си, да са изтягат като бебере и да не мислят за нищо? Л. Каравелов, Съч. V, 190.
БЕ`БЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бебе, който се отнася до бебе. Кой знае защо изведнаж и със страшна сила ни се прииска и в нашата спалня да се залюлее люлка, да се чуе сладко бебешко гугукане, смях. П. Незнакомов, СМ, 18. Квартирантката стои при мене и плете розово бебешко палтенце. В. Бончева, АП, 102. Лъхва ме характерният млечен мирис на бебешките дрешки. По мраморния бордюр на разгоряната камина бяха прострени пеленки. П. Славянски, ПЩ, 37. Бебешка шапчица. Бебешко бельо. Бебешка конфекция. Бебешки сапун.
БЕБЕШО`Р м. Разг. обикн. ирон. Бебе от мъжки пол.
БЕБЕШО`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. гальов. от бебешор.
БЕ`БКО, -то, мн. -вци, м. Гальов. 1. Обръщение към бебе или малко дете; бебчо. Защо плачеш, бебко?
2. Бебе; бебчо. — Бебко цяла сутрин е гукал като гълъбче! — възхищаваше се майката. М. Грубешлиева, ПП, 99.
БЕ`БЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бебе; бебенце. От училище щом дойде / бебчето ще бави, / че да може нещо друго / майка й да прави. Чичо Стоян, ЧК, 76.
БЕ`БЧО, -то, мн. -вци, м. Рядко. Бебко. Че и бебчо / из колцата / се повлича / като всички, / сам напъва / се да става / и размахва / вън ръчички. Чичо Стоян, ЧК, 14.
БЕГ, бе`гът, бе`га, мн. бе`гове, м. Истор. 1. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице от благороден произход с висш военен чин и висок чиновнически пост; бей.
2. В Османската империя — едър феодален владетел, натоварен с военноадминистративни функции; бей. Филибелийският паша и татарпазарджишкият бег казали, че ще простят зулумлуците на харамиите, ако се върнат по селата си и заживеят мирно. М. Марчевски, П, 24. И не само за хайдути и за обирници беше страшен Индже. Аени [аяни], спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, .. не притискаха тъй много раята. Й. Йовков, СЛ, 143. Ако на криво, не смеем от Бога: ако на право, не смеем от бега. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 16.
— Typ.beğ.
БЕГА`ВИЦА ж. Диал. Стомашно-чревно разстройство. Около третият ден трескавият бълва зеленикави злъчки, той може да е затегнат или да има бегавица. И. Богоров, СЛ, 34.
БЕГА`Ч м. 1. Човек, който може да бяга бързо, изкусен в бяг. Едно от момчетата — Миркрил — твърде се харесваше на Орфея .. То беше невиждан бегач, ловък и опитен лодкар, изумителен плувец и прекрасен рибар. Г. Караславов, Избр. съч. V, 327.
2. Спорт. Спортист, който участва в бягане на дълги или къси разстояния, или в колоездачни или скиорски надбягвания. — Готови! Изстрелът на сигналния пистолет отхвърли в един миг бегачите напред. Цв. Ангелов, ЧД, 197. Бегачите изнемогваха, пукаха гуми, слизаха от колелетата си и вървяха пеша по цели километри. НС, 1958, бр. 10, 1. Бегач на дълго разстояние.
3. Породист кон, който може да бяга много бързо и се използва при надбягвания. Конете и конните надбягвания им влизат в кръвта. Заразяват я. И тях ги тресе винаги, когато видят „чистокръвен бегач“. Б. Шивачев, ПЮА, 97.
4. Велосипед за надбягване. В село ли ще ходиш? Нима пеш? Хубава работа. Да се трепеш и да си късаш обувките, когато с колело е тъй леко, бързо и практично. Удоволствие е просто да пътуваш с моите бегачи „Свифт“ и „Лабор“. Чудомир, Избр. пр, 78.
5. Остар. Беглец. Тук, на тая граница, тия постове ги поставяха по ония места, гдето най-често минаваха контрабандисти и бегачи. Й. Йовков, ЧКГ, 242. Зел с себе си Медея и малкия й брат Абсирта и тайно отплавал. На заранта цар Аст видял, че го измамили, и са погнал с потера подир бегачите. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 65-66. Кортес не допусна на войните си да гонят бегачите американци. П. Кисимов, OA II (превод), 30.
◇ Житен бегач. Вредно твърдокрило насекомо, което се храни с класовете на житните растения.
БЕГА`ЧКА ж. Спорт. Спортистка, която участва в бягане на дълги или къси разстояния
