на градска или селска община за вечно общо ползване от жителите и`. Вълнистите поли и разклонения на Стара планина са покрити в по-голямата си част с гъсти зелени бранища, или балталъци, както ги наричат в Берковско. Ив. Вазов, Съч. VII, 54. Като стопанско наследство от стария род се запазиха общите селски имоти: гори, мери и балталъци. Ив. Хаджийски. БДНН1, 32.
— Тур. baltalik.
БАЛТАЯ СЕ, -аеш се, мин. св. -ах се, несв., непрех. Разг. Залисвам се, отклонявам се от това, което трябва да върша; балтавя се, мотая се. - Защо се балтаеш толкова време? Тръгвай вече, че ще закъснееш!
- От рус. болтаться. - Друга форма: б ъ л -тая се.
БАЛТИЙКА ж. Диал. Умал. от балтия; малка балтия. Колкото много звънци се чуваха от ливадите,.., толкова брадви бляскаха зад вратата — топори, цепеници, балтийки. Ст. Даскалов, ЕС, 176.
БАЛТИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Балтийско море (морето, образувано от дълбоко врязаната в Северна и Средна Европа част от Атлантическия океан) и до страните, разположени около това море. За неговата колекция от балтийски кехлибар Екатерина II заплатила със .. сто руски гренадири. Хр. Ковачевски, СК, 123. Балтийски флот. Балтийски държави. О Балтийски езици. Клон от индоевропей-ското езиково семейстао, към който се отнасят езиците литовски, латвийски (или ле-тонски) и отмрелият към края на XVII в. старопруски. Балтийски славяни. Група за-паднославянски племена, които през ранното Средновековие са населявали южното крайбрежие на Балтийско море; поморяни.
БАЛТИ`Я ж, Диал. Брадва, секира. Тия, които носеха балтии, се покатериха по високите, окастрени дъбове в долния край на сечището и размахаха брадвичките. Н. Ти-холов, ДКД, 83. — Ще станеш снаха на Юсуф кехая, да си го знаеш,.. — И друго да знаеш,.., — при когото речеш да избягаш, ще го фрасна с балтията! Няма да го оставя да живее с тебе! Б. Несторов, СР, 125. Клисурци и панагюрци / нарамили ми балтии, [ отишли в гора зелена, / изсекли диви череши, Ив. Вазов, Съч. XXV, 20. Заканил са е Никола, / момини порти да цапи, / .. / юбзе си остра балтие / в събота срещу не-деле, / отиде порти да цапи. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 10.
О Заиграва / заиграе голямата балтия; заиграва / заиграе балтията. Диал. Започва голяма разправа с жестокости, насилия. — Ти си кабахатлия, каурин проклети! — .. — Ама нека да заиграе балтията, тогава я ще ти режа кратуната. Н. Хайтов, ПП, 115. — Не си узрял още, Спире! — ..Ти пълниш вече петия десетак,.., а не знаеш, че като заиграе голямата балтия, не те пита куко ли си, пипе ли си! Н. Антонов, ВОМ, 167.
балтаясе
— От тур. balta.
БАЛТОН м. 1. Дълга мъжка връхна зимна дреха; палто. Той беше гологлав, с разрошена дълга коса, с разкопчан балтон, с възбудено, зачервено лице. Д. Талев, ГЧ, 286. Януарската вечер беше студена и снежна,.. Редките минувачи ситняха по тесните пъртини с вдигнати яки на балтоните, подхлъзваха се, балансираха като по въже. Ем. Манов, ДСР, 290. Беше в края на януари. Над Добруджа светна същинско пролетно слънце! Хората хвърлиха кожусите и балтоните си, а децата припнаха с луда радост навън. Ст. Станчев. ПЯС, 90. 2. Вид дебел вълнен плат за такава дреха. Научните сътрудници работиха за подобряване качеството на вълнените платове .., примесени с .. целволе, а също така за подобряване качеството на чисто вълнените платове палмерстон и двоен балтон. ВН, 1958, бр. 2225, 2.
— От фр. paletot.
БАЛТОНСКИ -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до балтон. Балтонски плат. Балтонска кройка.
БАЛТОНЧЕ, мн, -та, ср. Умал. от балтон. След ден-два този човек донесе две ризки, дълги вълнени панталонки, палтен-це и балтонче. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 337. Навън го посрещна непроницаем мрак и ситен пронизващ дъжд. Момчето потръпна неприятно, присви се в парцали-вото си балтонче и забърза към дома. П. Здравков, НД, 108.
БАЛУР м. Многогодишно тревисто растение от сем. житни с високо от 1 до 2 м изправено стъбло и коренище с дължина до 1 м, вид труден за изкореняване плевел. Sorghum halepensis. - Сто декара ягоди, другари - вдигна ръка Петко Йотов, - са сто тона плод,.. Но ягоди! А не балур. От ба-лура, колкото и да е гъстък и дебел на корен, никой още не е взел пари!... С. Север-няк, ОНК, 160. Два пъти баба Йордана запрята престилката си за да отнесе на магарето от едрия балур. Г. Мишев, ЕП, 189. Жени с мотика и мазолеста ръка / повалят на балура гъстата войска. А. Муратов, ЖП, 13. ^
БАЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен човек; ба-ламурник. „Даваме я [валутата] на по-ниска цена, за да изкарат и те нещо. Оттук те вече я продават на балъци.“ Диал., 1990, бр. 28, 7.
2. Остар. Риба.
— Тур. balik 'риба'.
БАЛЪКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от балъкчия; рибарски. Страшна беше арапина / .. / уста има малко млого /малко млого три корита, / три ко
балъкчи`йски
