Page:RBE Tom1.djvu/525

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


на градска или селска община за вечно общо ползване от жителите й. Вълнистите поли и разклонения на Стара планина са покрити в по-голямата си част с гъсти зелени бранища, или балталъци, както ги наричат в Берковско. Ив. Вазов, Съч. VII, 54. Като стопанско наследство от стария род се запазиха общите селски имоти: гори, мери и балталъци. Ив. Хаджийски. БДНН I, 32.

— Тур. baltalık.


БАЛТА`Я СЕ, -а`еш се, мин. св. -а`х се, несв., непрех. Разг. Залисвам се, отклонявам се от това, което трябва да върша; балтавя се, мотая се. — Защо се балтаеш толкова време? Тръгвай вече, че ще закъснееш!

— От рус. болта`ться. — Друга форма: бълта`я се.


БАЛТИ`ЙКА ж. Диал. Умал. от балтия; малка балтия. Колкото много звънци се чуваха от ливадите, .., толкова брадви бляскаха зад вратата — топори, цепеници, балтийки. Ст. Даскалов, ЕС, 176.


БАЛТИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Балтийско море (морето, образувано от дълбоко врязаната в Северна и Средна Европа част от Атлантическия океан) и до страните, разположени около това море. За неговата колекция от балтийски кехлибар Екатерина II заплатила със .. сто руски гренадири. Хр. Ковачевски, СК, 123. Балтийски флот. Балтийски държави.

Балтийски езици. Клон от индоевропейското езиково семейство*, към който се отнасят езиците литовски, латвийски (или летонски) и отмрелият към края на XVII в. старопруски.

Балтийски славяни. Група западнославянски племена, които през ранното Средновековие са населявали южното крайбрежие на Балтийско море; поморяни.


БАЛТИ`Я ж, Диал. Брадва, секира. Тия, които носеха балтии, се покатериха по високите, окастрени дъбове в долния край на сечището и размахаха брадвичките. Н. Тихолов, ДКД, 83. — Ще станеш снаха на Юсуф кехая, да си го знаеш, .. — И друго да знаеш, .., — при когото речеш да избягаш, ще го фрасна с балтията! Няма да го оставя да живее с тебе! Б. Несторов, СР, 125. Клисурци и панагюрци / нарамили ми балтии, / отишли в гора зелена, / изсекли диви череши. Ив. Вазов, Съч. XXV, 20. Заканил са е Никола, / момини порти да цапи, / .. / юбзе си остра балтие / в събота срещу неделе, / отиде порти да цапи. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 10.

Заиграва / заиграе голямата балтия; заиграва / заиграе балтията. Диал. Започва голяма разправа с жестокости, насилия. — Ти си кабахатлия, каурин проклети! — .. — Ама нека да заиграе балтията, тогава я ще ти режа кратуната. Н. Хайтов, ПП, 115. — Не си узрял още, Спире! — .. Ти пълниш вече петия десетак, .., а не знаеш, че като заиграе голямата балтия, не те пита куко ли си, пипе ли си! Н. Антонов, ВОМ, 167.

— От тур. balta.


БАЛТО`Н м. 1. Дълга мъжка връхна зимна дреха; палто. Той беше гологлав, с разрошена дълга коса, с разкопчан балтон, с възбудено, зачервено лице. Д. Талев, ГЧ, 286. Януарската вечер беше студена и снежна, .. Редките минувачи ситняха по тесните пъртини с вдигнати яки на балтоните, подхлъзваха се, балансираха като по въже. Ем. Манов, ДСР, 290. Беше в края на януари. Над Добруджа светна същинско пролетно слънце! Хората хвърлиха кожусите и балтоните си, а децата припнаха с луда радост навън. Ст. Станчев. ПЯС, 90.

2. Вид дебел вълнен плат за такава дреха. Научните сътрудници работиха за подобряване качеството на вълнените платове .., примесени с .. целволе, а също така за подобряване качеството на чисто вълнените платове палмерстон и двоен балтон. ВН, 1958, бр. 2225, 2.

— От фр. paletot.


БАЛТО`НСКИ* -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до балтон. Балтонски плат. Балтонска кройка.


БАЛТО`НЧЕ, мн, -та, ср. Умал. от балтон. След ден-два този човек донесе две ризки, дълги вълнени панталонки, палтенце и балтонче. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 337. Навън го посрещна непроницаем мрак и ситен пронизващ дъжд. Момчето потръпна неприятно, присви се в парцаливото си балтонче и забърза към дома. П. Здравков, НД, 108.


БАЛУ`Р м. Многогодишно тревисто растение от сем. житни с високо от 1 до 2 м изправено стъбло и коренище с дължина до 1 м, вид труден за изкореняване плевел. Sorghum halepensis. — Сто декара ягоди, другари — вдигна ръка Петко Йотов, — са сто тона плод, .. Но ягоди! А не балур. От балура, колкото и да е гъстък и дебел на корен, никой още не е взел пари!… С. Северняк, ОНК, 160. Два пъти баба Йордана запрята престилката си за да отнесе на магарето от едрия балур. Г. Мишев, ЕП, 189. Жени с мотика и мазолеста ръка / повалят на балура гъстата войска. А. Муратов, ЖП, 13.


БАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен човек; баламурник. „Даваме я [валутата] на по-ниска цена, за да изкарат и те нещо. Оттук те вече я продават на балъци.“ Диал., 1990, бр. 28, 7.

2. Остар. Риба.

— Тур. balık ’риба’.


БАЛЪКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от балъкчия; рибарски. Страшна беше арапина / .. / уста има малко млого /малко млого три корита, / три корита