балъкчийски. Нар. пес., СбНУ XXVI, 144.
БАЛЪКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Рибар. Както си стояха на мегдана, забелязаха, че вече не е пуст. Бяха дотърчали някакви турци — фукари, гемиджии навярно, балъкчии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 409. — Ти си ни балъкчията, за довечера искам от тебе една конска торба риба. Ц. Гинчев, ГК, 53. Иванчо тежък търговец, / той си на дори [двори] седеше, / на девят педи миндери, / и Стойчо балъкчияна — / печано ягне ядяха. Нар. пес., СбНУ XLVII, 161.
— От тур. balıkçı.
БА`ЛЬО, -то, дат. (остар.) -ю, мн. -вци, м. Диал. Гальов. Баща, татко; тейко. Бальо й в село чорбаджия. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 103.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БА`ЛЬОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Гальов. Прил. от бальо; татков, тейков. Тодорке мари бальова, да кажеш мари балю си. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 104.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАЛЬО`Р м. Работник, специалист по приготвяне на бали, свързване на бали от различни материали. Бальор на хартиени и мукавени отпадъци. Бальори на тютюн.
— Фр. balleur.
БАЛЮСТРА`ДА ж. Архит. Декоративна и предпазна невисока ограда на стълбище, балкон, тераса, мост и др., направена от отвесни стълбчета, свързани с хоризонтална греда, опора от различен материал. Пълзяща теменужена черта / обхваща пак бароковите сгради / и бавно се изкачва вечерта / по стълбището с бели балюстради. В. Петров, ТЗ, 39. Понякога из запустелите дворчета със заленясали каменни алеи и зад балюстрадите на балконите ще се мръдне превита фигура с островърха бяла брадица. С. Северняк, ИРЕ, 115.
— От фр. balustrade.
БАЛЮ`СТЪР, -ът, -а, мн. -стри, м. Архит. Декоративно оформена малка подпора или стълб, обикн. с извит силует и кръгло сечение, като част от балюстрада.
— От ит. balaustro през фр. balustre.
БАМ междум. 1. За наподобяване на звук от гърмеж, на трясък от сблъскване или на шум от удар върху нещо; бум. Значи шест души смачкани — здраве им кажи! Като се фрасне камионът в трамвая — бам! — и готово! Я. Антов, Ст. 1966, бр. 1039, 2.
2. Разг. В сказ. функция, а) Удрям силно, изведнъж някого, нещо; бум, прас, тряс. Той вдигна книгата и — бам по главата момчето. б) Влизам внезапно и стремително някъде; бухвам се. Те ще останат с пръст в устата, защото той, Сашо, е много по-умен и находчив от тях. И в решителния момент — бам при капитан първи ранг Рачев — така и така, дайте хора да пипнем контрабандистите! С. Чернишев, ВМ, 133.
БА`МБАДЕВА нареч. Диал. Съвсем евтино, почти без заплащане. Купих тези обувки бамбадева.
◇ За бамбадева <е>. Диал. Няма никаква полза, напразно е. Ако така ще управлявате като нашите тука, тая си е за бамбадева! Ще има много да чакате за социализъм. Ст. Даскалов, ЕС, 50.
— От тур. bambadyava.
БАМБА`К, мн. няма, м. Диал. Растение памук; бамбакер.
— От гр. βαμβάκι, μπαμπάι. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: баба`к.
БАМБАКЕ`Р, мн. няма, м. Диал. Растение памук; бамбак.
— От гр. βαμβακερόξ. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАМБАКЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Диал. Памучен; бабакерен. Заспала ми назли Гана / во неделя на утрина / на постели бамбакерни. Нар. пес., СбБрМ, 432.
БА`МБА-ЛУ`МБА междум. Припев в някои народни песни (наподобяващ ритъма на ударен инструмент). Аз забравих да се женя, / драм, бамба-лумба, драм, / дор ма чичо не подкани. Нар. пес., СбНУ XLVI, 279.
БАМ-БАМ и бам-бам-бам* междум. За наподобяване звук от камбана, от ударен инструмент или изстрел. Скакалец в нощта / бие барабан: / — Тра-та-та / — Бам-бам-бам! Ем. Попдимитров, ПМ, 46.
БА`МБАШКА 1. Неизм. прил. Разг. Съвсем особен, необикновен. — Знаеш, преди години, когато рекох да те взема, всички ме раздумваха. Бамбашка си била, книги си четяла, .. Какво не. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 220. — Е, сега. Сега е съвсем друго. Сега сте ми като синове. Даже от синовете комата ще взема — на вас ще го дам. Вашата работа е бамбашка. Тя е народна. Сл. Трънски, Н, 419. — С него не се разбрахме, видя ми се отвлечен човек, завеян от бамбашка идеи. .. Аз не мога да търпя фантазии вън от практиката, тоест вън от чергата на народа. Ем. Станев, ИК III* и IV, 384.
2. Нареч. Разг. По съвсем особен, необикновен начин; необикновено. Аз гледам каруцата, тя също изписана като моята, ама бамбашка. Друга ръка е пипала, друг й е на нея майсторът. Й. Радичков, ББ, 30. — Тая сутрин на пазарището станала една гюрултия. .. — С Минев ли? — Не баш с него, а с месарина. Малко бамбашка излязло. Ем. Манов, ДСР, 40.
— Тур. bambaçka.
БАМБИ`НА ж. Жарг. Момиче с ефектна външност, обикн. с по-свободно държание; мацка, маце. За тях [мъжете] беше интересно да видят кой е дошъл, откъде е дошъл,
