се виждат тенекии батумска газ, бали френски гьон. К. Константинов, ППГ, 54. Защото няма друго средство и надежда за събиранието на гореказаните ми пари, искам да ся сиквестира потребното количество от балите му с памучена прежда. С. Попов и др., ТБП, 55.
_Ит. balla през гр. рлаХХа (вж. JI. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 223).
БАЛАБАН м. Диал. 1. Едър и дебел човек.
2. Прен. Щедър човек.
_Тур. balaban — От Ст. Младенов, Български тълковен
речник..., 1951.
БАЛАДА ж. 1. JIumep. Лирико-епично произведение в стихотворна форма с фантастичен сюжет, обикн. от народните легенди и предания. Балада са казва онуй стихотворение, което съдържа в себе си разказ на малка някоя фантастическа случка, заета из народните предания. Т. Шишков, ТС, 176. Една от най-хубавите балади, написани от Ив. Вазов, е „Клепалото бие“. 2. Муз. Вокално или инструментално музикално произведение с повествователен характер.
— От фр. ballade. - Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.
БАЛАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. JIumep. Муз. Прил. от балада. Баладен сюжет. Ба-ладен мотив.
БАЛАДИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. JIumep. Муз. 1. Който има характер на балада. Всичко пророческо-гениално у Хер-дер с тази универсалност на духовните интереси,... този възторг от баладичното и наивно народно творчество,.. — става лозунг и на Гьоте. М. Арнаудов, Г, 11. Бала-дична музика. Баладична поема. 2. Присъщ, свойствен на балада. С революционна тематика например е наситена поемата на Хрелков „Среднощен конгрес“.. Поемата, написана в баладичен дух, рисува възмущението на жертвите от Първата световна война. Л. Стоянов, С, 1952, кн. 5,164. Баладичен стил. Баладичен тон.
БАЛАДИ`ЧНО. Нареч. от баладичен. Къде да ме съзреше отдалече JIaypa, да ми подаде ръка и двамцата да си потънем и умрем оаладично. Р. Ралин, ВМ, 16.
БАЛАЛАЙКА ж. Триструнен руски народен музикален инструмент с триъгълна форма на корпуса.
— Рус. балалайка.
БАЛАМА, -та, мн. -и, м. и ж. Разг. Човек, който проявява наивност в постъпките си, който позволява да го лъжат, мамят; будала. Няма я оная аванта вече. Свърши тя, Кольо Картунков да се разхожда из София-та с леката кола, а други да опъват каиша. Няма балами вече, няма. Работа искат хората. Н. Драганов, СбСт, 378-379. Той е казал, че всяка минута на тоя свят се ражда по един балама, .. С други думи, човек, когото можеш да използуваш, „да доиш“, да го накараш да плаща за нищо-нещо. Ал. Бабек, МЕ, 216.
511
балабан
— От циг. balamo.
БАЛАМКА ж. Рядко. Разг. Жена балама.
БАЛАМОСАМ. Вж. баламосвам.
БАЛАМОСВАМ, -аш, несв.\ баламо-сам, -аш, св., прех. Разг. Лъжа, заблуждавам някого, смятайки го за наивен, доверчив. — Я бе,.., питай го, машинотракторната ще ли ни изоре блока или само ни баламосва? Частниците изораха кое що, а нашият блок така си и седи. А. Гуляшки, МТС, 79. “.азник!“ — изруга го той в ума си. — Можеше да ги баламоса надругаде, докато да ми обадят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. баламосвам се, баламосам се страд. БАЛАМОСВАМ СЕ несв.; баламосам се се., непрех. Разг. 1. Проявявам се като балама, правя се на балама, на наивник. 2. Баламосвам някого.
БАЛАМОСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от баламосвам и от баламосвам се.
БАЛАМСКАТА нареч. Разг. Баламски.
— Един от нашите е бегал... Спипали са го.. — Спипали са го, защото е рекъл баламската да се изниже в един параход. Б. Болгар, Б, 347.
БАЛАМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Присъщ, свойствен на балама; наивен, глупав. Баламска постъпка. Баламски работи.
БАЛАМСКИ. Разг. Нареч. от прил. баламски; наивно, глупаво, необмислено, баламската. Постъпва баламски.
БАЛАМУРНИК, мн. -ци, м. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен, доверчив човек; глупак, балама, балък.
БАЛАМУРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. Пренебр. Присъщ, свойствен на бала-мурник; глупашки, баламски. Баламурска постъпка.
БАЛАМУРСКИ. Жарг. Пренебр. Нареч. от прил. баламурски; глупаво, глупашки, баламски. Шефът изпрати Македон на разузнаване. Ако наистина не го считаха вече за достоен ловец, защо баламурски да му печата новелката и да бере неприятности? И. Велчев, КЕЛ I, 37.
БАЛАМУРЧЕ, мн. -та, ср. Жарг. Пренебр. Дете баламурник; глупаче.
БАЛАМЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от балама. При всеки неуспех на другите той подигравателно подвикваше: - Ха така, баламчета! П. Здравков, НД, 20.
БАЛАН, прил. неизм., Диал. Важен, значителен, авторитетен. Балан човек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
БАЛАНС м. 1. Финанс. Окончателна
БАЛАНС
