Page:RBE Tom1.djvu/484

ше: / — „Я ми са назад повърни, / не съм си аз забравила / сто влашки бабки на гердан.“ Нар. пес., СбВСт, 440. Батъови бабки шере-ни, / моите са пък по-шерени. / Байови къщи високи, / мойте са пък по-високи. Нар. пес., СбВСт, 417.

3. Обикн. мн. Диал. Игра с камъчета върху специално начертана фигура; баба¹, бабици². // Отделно камъче, с което се играе на тази игра.

О Изпил съм си и бабката от Бъдни вечер; останало ми само от Бъдни вечер бабката.

Диал. Станал съм последен бедняк, пропилял съм всичко от пиянство.

БАБКА³ ж, Диал. Малка дупка; ямичка, трапче. Стигнале до една бабка. . Забързи се лисицата уж да прескочи, она падне у бабката. Нар. прик., СбНУ XLI, 441.

БАБКА⁴ ж. Диал. Кокиче. Напролет, когато Милка виеше китки от бабки и зюмбюл, за да закити сватовете, той проследи годеника й на нивата. К. Петканов, ОБ, 112.

2. Растение вълча ябълка.

БАБКИН, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Който е свързан с бабка¹.

2. Галено обръщение на баба към дете или млад човек; бабин.

БАБНИК¹, мн, -ци, след числ. -ка, м. Диал. Вид колбас от свински бял дроб и други дреболии; кървавица.

БАБНИК², мн. -ци, м. Диал. Болест бабици².

БАБУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Разг. 1. Помагам при раждане; акуширам, израждам². Златка бе извикала старата жена, която бе бабувала, да помогне с нещо на майка и`. К. Петканов, ДЧ, 345. Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва или пък си стоеше по цял ден в къщи и сушеше някакви билки за уроки, за треска, за порязано, за уплаха. Кл. Цачев, ГЗ, 33. Черната крава, Лазаринка де, знаеш, стелна беше, та й бабувахме досега... Па и ветеринарният се случи днес да отсъствува, че щяхме да опуснем телето... Но... напук на дявола и на душмани — излезе едно теле, ама красота ти казвам. Кр. Григоров, Н, 89. Патладжана нае големия Танчо. Той бе наистина голям,.. Бабата, която го бабувала, едвам го измъкнала, а майка му починала на минутата, като че била родила теле. И. Петров, ПР, 36.

2. Простонар. Бая, врачувам (Ст. Младенов, БТР).

3. Простонар. За стара жена, баба — живея, изживявам годините си (Ст. Младенов, БТР), бабувам се страд. от бабувам в 1 знач.

БАБУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бабувам и от бабувам се; акуширане, израждане². За също такъв позор се считаше у народа ни вземането от бабите или лечителите пари за бабуване и лечение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36. — Честито син, Въкриле! — поздрави го Кръстевица, .. щастлива и доволна от благополучния завършек на своето бабуване. Г. Караславов, ОХ IV, 76.

БАБКА³

БАБУЙН м. Маймуна от семейството на павианите, обитаваща гористи местности в Централна и Източна Африка. „Беше ба-буин, рядко красив екземпляр. Стрелях и, ранен в шията, той се пързулна по дънера.“ СТ, 2000, бр. 1, 27.

— Фр. babouin.

БАБУНА ж. Диал. Издадина, изпъкналост. Дружината мъже, водени от заревото, май започнаха да се препъват. Близките светлини тъй им вземаха очите, че вече не различаваха бабуните и валозите по пътя си. В. Мутафчиева, JICB П, 9. Тракторът пердашеше напред, .. и се насочи към крайната къща на Пейна. . За щастие в последния момент тракторът се отби от една бабуна и не закачи къщата. Д. Цончев, ЛВ, 52.

БАБУНКА ж. Диал. Умал. от бабуна. Смях избухваше,.., когато шейната се обърнеше на завоя или при подскачане от някоя бабунка. Ст. Даскалов, СЛ, 479. Замълчаха, като че ли траповете и бабунки-те по пътя, подрипването на каруцата, скъсаха думата им. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 395.

БАБУНЯК, мн, -ци, м. Диал. Пренебр. Бабушкера; бабишкела, бабишкелник, ба-бишкелница. Този бабуняк едвам се влачи. СбНУ XIV, 189.

БАБУНЯСАМ. Вж. бабунясвам.

БАБУНЯСВАМ, -аш, несв.', бабунясам, -аш, св., непрех. Диал. Подпухвам, подувам се, отичам.

БАБУНЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бабунясвам.

БАБУШКА мн. -и и -е, ж. Диал. Бабичка. Отдолу идат сеймени, леле, / .. Хайдушка глава носяха, леле, /.. Никой си глава не позна, леле, / най-подир доде бабушка, леле, / щом си главата видяла, леле, / викнала и`, та заплакала, леле. Нар. пес., СбНУ XXVI, 58. Дошле девоке и с цвеке, / и млади момче-тие. / По ни иду старе бабушке / да вию венци на реку. Нар. пес., СбНУ XLI, 419.

БАБУШКЕР м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабишкела, бабушкерник. Той изпъди майка си от къщи още преди пет години., чува се, че я прибрал отново.. Само че и досега бабушкерът се препитава, като мие стълбите на военната кооперация срещу нас. К. Грозев, ЕГ, 5-6.

— Други форми: бабишкер, бабишкел.

БАБУШКЕРА ж. Разг. Пренебр. Баба (във 2 знач.); бабушкер, бабушкерник. И ето, минали години, пътувал той с влака, и

484

БАБУШКЕРА