току една грозна тлъста бабушкера му се обажда. Тъй и тъй, не ме ли познавате, аз съм, каже, еди-коя си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 88. Тази Меляхат ханъм е равна на аллаха по прокобите си; .. Само по спомени може да се определи, че е надхвърлила стоте — познават я бабушкери от всички краища на града. Хр. Бръзицов, НЦ, 40.
— Други форми: бабишке`ра, бабишке`ла (диал.).
БАБУШКЕ`РНИК, мн, -ци, след числ. -ка, м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабушкер, бабишкера. Бабата цъфтеше. Похапваше у квартирантите, свикна и с кафенце всяка вечер .. Но когато останаха сами, Райна засъска: — Видиш ли какъв бабушкерник! Готви се с орлите да живее. Сп. Йончев, СбСт, 151.
— Друга (диал.) форма: бабишке`лник.
БАБУШКЕ`РНИЦА ж. Диал. Пренебр. Бабушкера; бабишкела, бабишкелник.
— Друга форма: бабишке`лница.
БА`БЧЕ, зват. ба`бче и (диал.) ба`бчо, мн. -та, ср. Умал. от баба (в 1 и 2 знач.). Стоян на мама думаше: / „Помага ти бог, бабчо льо!“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 203.
БА`БЯ, -иш, мин. св. ба`би`х, несв. Диал. 1. Непрех.и прех. Бабувам (в 1 знач.).
2. Прех. Бавя2. Нагони го татък долу / по долища, .., дето баби деца бабят, / дето булки ризи перат, / дето моми платна белят. Нар. пес. СбНУ, ХIII*, 7. бабя се страд.
◇ Не учи баба как се дете баби. Диал. Употребява се, когато по-опитен се поучава от по-малко опитен.
БА`БЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лешояд. Явиха се бабяци, по-големи от щъркели. Д. Яръмов, БП, 133.
БАВА`РЕЦ, мн. -рци, м. Мъж, който е роден или живее в Бавария (област в Германия).
БАВА`РКА ж. Жена, която е родена или живее в Бавария. „Боже мой — помисли си дебелата баварка, — и децата са започнали вече да се бунтуват против нашия фюрер.“ В. Геновска, ПЮФ, 137.
БАВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до баварец и до Бавария. Методи, .., се върнал в Моравия и в 870 г. станал Панонски архиепископ. Той прекарал след това 2 и половина години в един баварски затвор. Пр, 1952, кн. 5, 85. Баварски танц. Баварска народна песен.
2. Като същ. баварски м. Диалект на немския език, който се говори в Бавария. „Йоо! Оуптбааноо!“ — каза той по баварски и ме свали на първата спирка. М. Кремен, РЯ*, 78.
БАВА`Ч м. Рядко. Мъж, който бави, гледа, занимава дете. Дядо Еким се прояви като най-голям бавач. По цели часове той все току трополеше и се въртеше около кошчето, в което бяха поставили бебето. К. Калчев, СТ, 44. — Отишла на хорото, пък аз останах да стоя при детето. Бавач станах. П. Тодоров, Събр. пр II, 175.
БАВА`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бавач и до бавачка. Едва напоследък, когато се откри място в седмичния детски дом при фабриката, Кольо се спаси от баваческата неволя. К. Калчев, СТ, 86.
БАВА`ЧКА ж. Жена, специално наета да бави, да гледа, да занимава дете. Тогава тук [при кукления театър], изведнаж всичко се преобразява, .. Цяла армия деца изпълва скамейките и столовете. Майки с ръкоделие, бавачки с бели шапчици, баби и дядовци .., влизат в оградения правоъгълник и настаняват малките зацвъртели човечета. К. Константинов, ПЗ, 185-186. Той мина и през оня град, дето живееше неговата бавачка — тя го носеше на ръце, когато той беше съвсем мъничък, и го обичаше много. Св. Минков, СЦ (превод), 18. Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи.* А. Каралийчев, ПГ, 89.
БАВЕ`Ж м. Рядко. Бавене, мотаене, маене. Трябваше да се решава, време за бавеж и протакане нямаше. Г. Караславов, ОХ II, 262. Сякаш не стигна бавежа из гората, водачите поискаха да ни преведат по-далеко от широкия път — и ни тласнаха из някакви мочури и храсталаци, отдето едвам излязохме след час и повече въртене на едно място. П. Яворов, ХК, 147. Тя се притесни повече и повече от бавежа на Трайчев и, за да се позалише, отиде у булка Стаменковица да й обади. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87-88.
БА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се извършва, става с малка скорост, с малка бързина. Противоп. бърз. Шумът от неговите бавни, тежки отмерени стъпки се носеше тайнствено и глухо. Елин Пелин, Съч. III, 65. Старши камериерът, .., донесе кафе и Сираков започна да отпива на бавни глътки. Н. Антонов, ВОМ, 163. Той смъкна кърпата от врата на мъжа с пенснето, изтърси я и отново я затъкна в яката му. Движенията му бяха бавни, мудни, сякаш искаше да спечели време, за да обмисли какво да прави. Д. Спространов, С, 17-18. Дошло ред и на царя да танцува. Той трябвало да улови за ръка тъща си .. и да обиколи с нея два пъти в бавен танц чертога. Н. Райнов, КЧ, 55. Мина се няколко време и ударите на тарабуката и песента започнаха отново. Пак провлечена и бавна мелодия отначало. Й. Йовков, Разк. II, 15. Бавен ход. Бавна разходка. Музикална пиеса в бавно темпо. // Който се движи с малка скорост, бързина. Противоп. бърз. През зеления килим на долината лъщи и лъкатуши Искърът, .., за да просече и Дунавската равнина и да се влее в Дунава,
