стари, дремеха в дрипите си по пътните сенки. Елин Пелин, Съч. III, 46. Стрина Радовица по години не е дотам стара, ала по изглед е цяла бабичка: лицето й е покрито с бръчки, косата й май побеляла. Т. Влайков, Съч. II, 146. На една страна край плетищака насядали стари жени, бабички. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Бабо ле, стара бабичко, / син ти йе, бабо, затворен /* във Солун града голяма, / във солунските зандане, Нар. пес., СбНУ XLVI, 86.
3. Прен. Пренебр. Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; баба. Бъди само мъж, а не бабичка, защото ако захванеш да пъшкаш и да ревеш, то ща да та оставя. Л. Каравелов, Съч. II, 123.
4. Разг. Съпруга, жена на стар човек; баба. Дядо Мирьо живееше доста самотно с бабичката си — дребна женица, родила и отгледала три дъщери и двама сина. Ем. Станев, ЯГ, 6. Петровият стар баща салт се усмихваше под мустак. Додражаваше му на горкия, като си въображаваше, че всичко това, що приказва бабичката му, скоро ще се сбъдне. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 5, 14.
5. Простонар. Опитна жена, която помага на родилка при раждане; акушерка, баба. В белия си ръченик го е повивала младата ратайкиня Парашкева Димитрова, за която не се беше намерила нито една селска бабичка — да й помогне при раждането. А. Каралийчев, НЧ, 137.
6. Остар. Жена, която лекува с билки и баяния; врачка, баячка, баба. Атанас ми разправи, че първото му дете чезнело от някаква непозната болест, която ни бабички, ни ходжи не могли да премахнат. Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. Заредиха се пак лекари и бабички. Пак шишета, шишенца, прахове и билки. Д. Калфов, Избр. разк., 157.
БАБИШКЕ`Л м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабишкера, бабушкерник. Стара, прегърбена бабичка, .. Малко е глуха, очилата е и има перде или на лявото око, или на дясното .. Пристигна влака, .. Почнах да зяпам по прозорците.* Тук бабишкел, там бабишкел, та чак на най-крайния вагон на прозореца, гледам, проточила шия и се пули една очиларка. Чудомир, Избр. пр, 187-188.
— Други форми: бабишке`р, бабушке`р.
БАБИШКЕ`ЛА ж. Диал. 1. Пренебр. Бабушкера; бабишкелник, бабишкелница.
2. Дете, което прилича на баба, на стара жена (Н. Геров, РБЯ).
БАБИШКЕ`ЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Бабушкера; бабушкела, бабишкелник, бабушкерник.
БАБИШКЕ`ЛНИЦА ж. Диал. Пренебр. Бабушкерница.
— Друга форма: бабушке`рница.
БАБИШКЕ`Р м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабишкера, бабушкерник. Тя не бе отронила блага дума и на свекърва си, баба Вела. Нито веднъж не бе й казала „мамо“, а все някак избикаляше: — старата, бабишкера, скубисвекървата. Кр. Григоров, Н, 164.
— Други форми: бабишке`л, бабушке`р.
БАБИШКЕ`РА ж. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабушкер, бабишкер, бабишкел, бабушкерник. Домна криеше най-старателно своята самоличност от леля Марийка. Не искаше покрай връзките на бабишкерата с болногледачката Крася Григорова целият „Родилен център“ да узнае, че е изоставена любовница. Б. Болгар, Б, 72.
БАБИ`ЩЕ, мн, -а, ср. Разг. Грубо. Увел. от баба1 (във 2 знач.). Взех й куфара, който сякаш беше препълнен с конски подкови. .. Гърнето, да кажем, ще го понося, ще го понося, ще го тупна в земята и ще кажа, че съм го изтървал случайно, но с това куфарище и това дърто бабище, как се стига пеш до Лозенец? Чудомир, Избр. пр, 188. Тебе дома не те найдох; / ток те найдох насред село, / дека водиш до три танца; / първи танец се` моминя, / .. Треки танец се` бабища. Нар. пес., СбБрМ, 404.
БА`БКА1, зват. ба`бке и ба`бко, ж. Умал. от баба1 (в 1 и 2 знач.); бабе1, бабичка. — Бабо, дай ни я питката, бабо! — замоли се Ваньо. — Бабке, молим ти се, дай ни я! — изправи се пред нея сестричето му. А. Каралийчев, ПС I, 5. —* И ти заприказва като бабичка, Найдо.* —* Бабичка ли? Пази боже! Само на бабките дано не заприличам. А. Каменова, ХГ, 21. На летището кацнаха още два английски самолета, от които излязоха десетки пъстро облечени жени. За наше учудване това бяха петдесетина стари бабки, които едва пазеха равновесие върху високите си токове. Ив. Мирски, ЦДЗ, 7. И целува Ружа млада / ръка костелива; / прегръща я, хортува й: / — Бабко, да си жива! Ц. Церковски, Съч. 269. Бабка юначе думаше: / „Я върви саме на сватба.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 203.
БА`БКА2 ж. 1. Старинна дребна сребърна монета. Чудо вещи старовремски / има той събрани, / дири бабки и антики, / ходи по имане. Ив. Вазов, Съч. IV, 84-85. Мари, залибила й бяла Рада, / залибила й младо турче, / .. Малко го е полибила, / млого го е измамила, / .. та ми й зела двеста-триста, / двеста-триста бели бабки / и петстотин бели гроша. Нар. пес., СбНУ XLVI, 164.
2. Такава монета или друг дребен предмет (малко морско охлювче и др.), носени едно време за украса, за предпазване от уроки или за щастие. Нека по Неврокопски пазари моми се труфят с бабки и менгуши! П. Тодоров, Събр. пр II, 139. А изотзад под краят на чумбера са спускаше косата й, оплетена на дребни косички, .., в средната косичка на черно конче висеше бяла бабка, Ил. Блъсков, ЗК, 70. Булка Стояну думаше:
