винаги наранени от къпините и трънаците. Бабините зъби се набиваха в петите му. А. Каралийчев, ПД, 167.
Бабино просо. Диал. Снеговалеж от замръзнали зрънца; суграшица. Подухна вятър със на парцали сняг, / размеси бабино просо, и сръчен, лек, / той развъртя се. К. Христов, ЧБ, 318.
Бабино ушенце. Диал. Керино ухо. — Да знаеш какви бабини ушенца и теменуги има пролетно време! Ем. Коралов, ДП, 108.
> Баба си знае бабината. Разг. Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети, а върши това, което си е наумил.
Бабината ти (трънкина, гарушина). Разг. Грубо. При отговор за израз на несъгласие, за да се подчертае, че някой говори празни приказки, глупости. — Това ли ви е яденето? — А че какво — .. — Качамак лошо ли е? — Бабината ти! — отвърна кисело Червени и с въздишка си припомни белите погачи в Тополовската чета. П. Вежинов, НС, 186. Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните хора тъй се женили. — Бабината ти трънкина! — измърмори Хамамджиолу. Ив. Вазов, Съч. XXV, 41.
Бабини деветини. Разг.;
Бабини дивотини. Остар. Празни приказки, измислици. - Приятелю Гено, .., — без докачение, ама ще река, че туй е, .., бабини деветини. Отде ще ти познае едно птиче какво ще се случи. Й. Йовков, ВАХ, 12. — Това е приказка, бе хлапе! — Бабини деветини… измислици! Елин Пелин, Съч. I, 8. На деца не дават да погляднат месячината, защото щяла да ги изпие. Такива и други глупави работи и бабини дивотини за месячината вярват мнозина простаци. Й. Груев, Лет., 1872, 117.
Варим круши за бабини души. Диал. Занимаваме се с празни работи.
Ям си бабината. Разг. Грубо. Проявявам враждебно отношение към някого; заяждам се. — Ти хем не яж трици, че стига ей сега само да смигна на бея. — Хаско, — извика друг циганин, — за момчето няма какво да си ядеш бабината: аз го видях кога си дойде от нива, а огънят беше избухнал, когато си разпрягаше воловете. Ц. Гинчев, ГК, 297.
БА`БИН2 -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Само в съчет.: Бабино дете. Плацента, последък; баба2, бабица2, бабиното.
2. Като същ. бабиното ср. Плацента, последък, бабино дете, баба2, бабица2.
БА`БИНДЕН м. Народен празник (8 януари по нов стил), на който с гощавки, подаръци и др. се оказва почит на бабите и акушерките, бабували при раждане, а обикн. и на млади майки. На Бабинден, както му е адета, събраха се роднини и комшие у стринини Венковичини, и деверете окъпаха младата невяста на реката. Т. Влайков, Съч. I, 210. // Ден на родилната помощ, на който се оказва почит на медицинските дейци — гинеколози и акушерки.
БАБИ`Т, мн. няма, м. Техн. Сплав от калай, цинк или олово и антимон, мед и др. метали, с която се заливат черупките на някои триещи се лагери.
— От собств.
БАБИ`ТОВ, -а — о, мн. -и. Техн. Прил. от бабит. Бабитови лагери.
БА`БИЦА1 ж. Диал. Бабичка (в 1 и 2 знач.). От друга страна стари набожни бабици влизат у църковните врата да се попрекръстят. Ч, 1875, кн. 13, 613. А циганки ю говора: / — Бабице, стара майчице, / ние имаме омраза / да си омразиш Петкана / със свойго сина Стояна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 279.
БА`БИЦА2 ж. Диал. 1. Плацента, последък; баба2, бабино дете, бабиното.
2. Стомах на преживно животно.
БА`БИЦИ1 мн. Диал. Сбръчкано място на човешката кожа.
БА`БИЦИ2 мн. Диал. Стомашна болест с кисело уригване, придружена и с колики; бабник2. За чудене е наистина как ся менява млякото, кога душа силно ся .. смъти, напр. от сръдня, от скръб .. Ако ся бъде набозало детето с такъво мляко, то има да го слетят .., повръщание, бабици, .. и пр. Й. Груев (превод), КН 7, 60.
БА`БИЦИ3 мн. Диал. Вид детска игра по начертани успоредни и пресечени линии; баба1, бабка2.
БАБИЧА`САМ1 Вж. бабичасвам1.
БАБИЧА`САМ2 Вж. бабичасвам2.
БАБИЧА`СВАМ1, -аш, несв.; бабичасам1, -аш, св., непрех. Диал. За човешка кожа — набръчквам се, сбръчквам се; сбабичасвам се, сбабвам се. Бабичасаха ми ръцете от пране. Н. Геров, РБЯ I, 19.
БАБИЧА`СВАМ2, -аш, несв.; бабичасам2, -аш, св., непрех. Диал. Разболявам се от болестта бабици2.
БАБИЧА`СВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бабичасвам1; сбръчкване, сбабичасване, сбабване.
БАБИЧА`СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ, от бабичасвам2.
БА`БИЧКА ж. 1. Умал. от баба1 (в 1 знач.); бабе1, бабка. — Да знаеш само колко е добра моята мила бабичка! Тя е майка на баща ми. Д. Талев, ГЧ, 102. — Бабо, не ме оставяй, — изпищя Тотка, — Баабо, бабичко моя, не ме оставяй! Елин Пелин, Съч. II, 171. — Бабичко, много сме гладни, ба! — с нажален глас пееше Кунето. — Я зяпни да видя! А. Каралийчев, ПС, I, 5.
2. Стара жена; баба, старица, бабка, бабе1. В близкото село Карасулар една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя. А. Каралийчев, ПГ, 171. Само бабички, недъгави и
