Page:RBE Tom1.djvu/480
БАБАЛЪК, мн, -ци, м. Разг. Тъст. — Че туй, общината, да не ти е останала наследство от деди и прадеди! Зетят-писар, бабалъкът — пазвантин. Назначи и твоите сополанчета тогава, та да знаем кой ни управлява! Ст. Чилингиров, ПЖ, 94. Бе взел „мираза“ си от бабалъка, та го имаха за имотен. Кр. Григоров, ТГ, 48.
— Тур. babalik.
БАБАМ частица. Простонар. 1. За подчертаване, усилване; точно, именно.
— Хубаво нещо е туй водата, а? — Бабам водицата, мене тя ме крепи — рече Пано. А. Каралийчев, ПГ, 137. — А сега всички ми завиждат. И има защо. Тъй стана тя, сестро, интереса бабам. Тъй наша Генка от кандидат-студентка стана младоженка. Хвърлихме, дето вика наш Пенъо, „дюшеш“. Б. Николов, ВН, 1955, бр. 183, 4. Бабам законът. Съдът ще оправи и двете ви.
— Колкото тебе що те оправи -подхвърли някой и се понесе смях. Кр. Григоров, ПЧ, 108.
2. Като междум. За израз на задоволство, възхищение. Търговска майка, бабам! Не ще приказки! От род е човека. Чудомир, Избр. пр, 229. Той зяпна и отвори срещу учителката черни, кръгли очи, дигна баба-итски ръка към засуканите си тънки мус-таки и викна безсрамно: — Ох, бабам! Д. Талев, ПК, 190.
— От тур. babam 'татко мой'.
БАБАН м. Диал. Татко; баба, бабайко. Свекре ле, ти мой бабане, / ко [какво] съм писмо получила — / двечера ж'додат айду-ти. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 121.
— От тур. babam 'татко мой'.
БАБАНКА1 м. и ж. Разг. Силен, здрав, юначен мъж; мъжага, юначага, бабанко; ба-баджан, бабаджанка, бабаджанко. А мъжът, един силен такъв, бабанка един, ме прегърна през кръста и — право в участъка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 178. — Бабанка си ти! Не теили знам каква хала беше през войната. Й. Йовков, Б, 117.
БАБАНКА2 ж. Разг. Силна, здрава, юначна жена; бабаджанка2. — Гледай го какъв е мухлъо, пък и той посегнал. — Ама и тя бабанка, хубаво го наредила. К. Калчев, СТ, 232.
БАБАНКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Силен, здрав, юначен мъж; мъжага, юначага, бабанка1, бабаджан, бабаджанка1, бабаджанко. — Хайде да речем, Мъже има там, такива бабанковци като Вандо ще я надзирават и укротяват. Ама Гана си е Гана, проста жена! Ст. Даскалов, СЛ, 60. Аз изхвръкнах от файтона и паднах право в ръцете на бабанкото, който ме занесе на ръце до бъчвите. Ст. Стратиев, СВМ, 83.
БАБАРИ само мн. Диал, Младежи, преоблечени в чудновати смешни дрехи и с маскирани лица, които участват в обредни игри срещу Нова година и на Йордановден.
бабалък
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1953.
БАБА-ХАКЪ, мн. няма, м. Диал. Обикн. у мохамеданите - откуп, който младоженецът давал на бащата на невестата преди сватбата. Дълго и горещо спореха сватовете с бащата в другата одая. Еляме долавяше пазарлъка за баба-хакъ и ушите й горяха,.., мъка стискаше бялата й гуша. Баща й я продаваше! Н. Каралиева, Н, 82. Един момък от Пиперково задирял някоя мома от Бяла. На момата баща й я не давал на този момък, защото не можал да му даде за обуща (баба хакъ) толкоз, колкото искал той. П. Р. Славейков, БП I, ХП.
— От тур. baba hakki 'бащино право'.
БАБАЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Здрав, силен, снажен, юначен.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БАБАЧКО1 -то, мн. -вци. м. Диал. Бабанко, бабанка1. — Я-я-я-я! Какъв бабачко ще ми стане! — Тази дума за него означаваше едър, левент, силен, юначен. Т. Харман-джиев, Р, 31.
БАБАЧКО2 -то, мн, -вци, м. Диал. Татко; бабайко. Тетъо лъо, ти стар бабачко, / малко ма нещо, почакай / поясо да си разпаша. Нар. пес. СбНУ XXVI, 100.
БАБЕ1, мн. -та, ср. Разг. Умал. от баба1 (във 2 знач.); бабка, бабичка. След като излезе обявата във вестника, при мене дойде едно сухо, симпатично бабе на около седемдесет години. М. Топалов, ВН, 1962, бр. 3282,4.
БАБЕ2 мн. -та, ср. Диал. Малко гърне, гърненце обикн. за вода или ракия. Дядо Кънчо се изви към нея. — Я слушай... утре да не забравяш за ракия... Ето там бабето, вземи го и утре ми го донеси пълно. Ц. Цер-ковски, Съч. Ш, 8. Зема едно бабе,.. с което цери, налива в него вода и го оставя два-mjju пръста празно, Нар. прик., СбНУ VIII,
БАБЕ3, мн. -та, ср. 1. Само ед. Вид колбас от накълцано на ситно месо и дреболии от свинска глава, сварени обикн. в свински стомах; бабек. Дробовете на прасето ставаха на кървавица, варената глава на бабе. Ив. Хаджийски, БДНН И, 21. 2. Диал. Самият животински стомах за приготвяне на такъв колбас.
БАБЕК, мн. няма, м. Бабе3. Свареният и добре отцеден фасул се смесва с нарязания на тънки ивички лук, ситно нарязания бабек. Л. Петров и др., БНК, 156.
БАБЕНЕ ср. Диал. Отгл. съи. от бабя и от бабя се.
БАБЕР л*. Диал. Баберка.
БАБЕРКА ж. Обикн. мн. Диал. 1. Недорасъл царевичен кочан с редки зърна; па-
баберка
