Page:RBE Tom1.djvu/801
паст е нападнала страната. Той вижда земята наклонена на една страна и как всички тичат към блатото на удоволствията и парите. К. Петканов, В, 243.
БЛАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Блатен.
О Блатска треска. Остар. Блатна треска. Установено е вече, че голяма част от заразителните болести в човека и в животните се дължи на паразити, принадлежащи ту към животното царство (както в крастата, в трихинозата, в маларията или в блатската треска и др.), ту към растенията. Пряп., 1903. бр. 83, 2.
БЛАТЦЕ, мн., -а, ср. Умал. от блато. С каруца докарвали вода чак от Каралезката чешма и от блатце пиели хората да разк-васят уста. Ст. Станчев, ПЯС, 87.
БЛАТЯСАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от блатясам като прил. За вода или наводнено място, яма и под. — който е застоял, покрит с жабуняк, зеленясал. Денят преваляше горещ и задушен. Блатяса-лата вода се изпаряваше бързо и вонеше. П. Здравков, НД, 31. Над нечистите ями и блатясалите канали се виеха рояци мухи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 285-286.
БЛАТЯСАМ. Вж. блатясвам.
БЛАТЯСВАМ, -аш, несв.’, блатясам, -аш, св., непрех. За вода или за място, покрито с вода — покривам се с жабуняк; зеле-нясвам. Към края на май Ду нае се поукро-ти. Водите му престанаха да се покачват, застояваха се и започнаха бавно да спадат. Водата в града се избистри и блатяса. П. Здравков, НД, 28.
БЛАТЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от блатясвам; зеленясване.
БЛЕД, -а, -о, мн. -и, прил. Бледен. Станка, като стана булка, разцъфтя. Нейното бледо, жално лице поруменя и светна от радост. Елин Пелин, Съч. III, 136-137. Около кухнята ходеше нетърпеливо готвачът. Лицето му беше бледо, посърнало. Старият и опитен боец знаеше какво означава тоя бой. Ив. Мартинов, ПМ, 115. Високи стени обграждаха двора и градината на тая стара къща и само бледите лъчи на зимното слънце проникваха под нейните стрехи. Д. Талев, СК, 5. Във вагона беше станало почти тъмно. Само в края на коридора мъждукаше бледа светлина. Ал. Бабек, МЕ, 13. Имам съвсем бледа представа за това събитие. А Характеристиката на героя е твърде бледа.
О Блед като мъртвец. Извънредно, много блед. — Я, виж се, блед си като мъртвец! — всеки ден му се кара началникът на управлението. М. Радев, СР, 20. Блед като платно. Много, съвсем блед. Преди ^надзирателите да отворят килията на Иордан, той вече беше станал. Бяха станали и неговите другари. Всички чакаха, бледи като платна, облещени, нетърпеливи. Г. Караславов, Т, 115.
801
БЛАТСКИ
51 Речник на българския език, т. I
БЛЕДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бледен. Насреща от пазвата на Балкана се изтъркули бледавото есенно слънце. П. Тодоров, Ш И, 152. Една бърза руменина премина върху нейното бледаво лице. Ч, 1875, кн. 6, 274. Като е мома при майка, / тя бива бяла й червена / като петровка ябълка, / като се мома южени, / тя става желта и бледава. Нар. пес., СбВСт, 216.
БЛЕДАВИНА ж. Остар. Бледност. Бледавина бе покрила лицето му и силите му ся виждаха изчерпани. П. Р. Славейков, ЦП II, 161. Потонната лампа,.., обливаше с нежна бледавина лицето и`. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 15.
БЛЕДАВО. Остар. Нареч. от бледав; бледо, бледно. Луната осветляваше от някъде бледаво околните стръмнини. Ив. Вазов, Съч. XI, 50.
БЛЕДАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от бледав; бледност. Като фърли последен поглед на огледалото си, тя се видя съвсем изменена: руменият цвят беше заместен от бледавост. Ив. Вазов, Съч. IX, 156.
БЛЕДЕН, -дна, дно, мн. -дни, прил. 1. За лице, чело, устни на човек или човек с такова лице — който е без естествена руменина, по-бял или жълтеникав; блед, безкръвен. Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледни, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Момата се изправи, запъхтяна и бледна от вълнение. Ст. Загорчинов, ДП, 119. Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво. Елин Пелин, Съч. III, 31. Жената се усмихна. Тя беше се поободрила, на бледните й страни беше се появила малко червенинка, влажните й очи светеха повече. И. Йовков, ЖС, 73. Бледни устни.
2. Който е слабо обагрен; блед, неярък. Никне по ливади / минзухарът бледен — / той е сред цветята / тъжен цвят последен. Ем. Попдимитров, ПМ, 33. В небесата къдрав плам / разпилява бледни рози. Н. Лилиев, Ст, 65. Тя има бледен цвят на лицето. А Десенът на плата е в бледни тонове.
3. За светлина, сияние, лъчи и под. — който е без блясък; слаб, блед. Бледното сияние на ламбицата играеше по бялата й изпъчена гушка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21. Нощем, под бледните лъчи на^месеца, снегът блещеше като стъклен. Й. Йовков, АМГ, 24. На Въсток едва-едва се сипва зора и разся-ва бледна светлина във вътрешността на Гоговата кръчма. Ал. Константинов, БГ, 115. Бледните звездни зари пропълзяват в окопа. Л. Стоянов, X, 14. // Който свети със слаба, неярка светлина. През листето с тайнствена усмивка / надникне, скрий се бледната луна. К. Христов, ПВ, 46. Бледни звезди.
БЛЕДЕН
