може некоя друга да се барабари с нея. М. Георгиев, Избр. разк., 70. _Друга форма: бараберя.
БАРАБИН, мн. бараби, м. Простонар. Бараба.
БАРАБОЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Барабоен, картофен.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: б р а б о е в.
БАРАБОЕН, -ойна, -ойно, мн. -би`ни. Диал. Прил. от барабой; барабоев, картофен.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: б р а б о е н.
БАРАБОЙ, -бят, -бя, мн. (рядко) -би, м. Остар. и диал. Картофи. Тук се сее ръж, пшеница, .. , боб, тикви, барабой. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. Видният чешки учен Константин Иречек, .. пише: „Пататите (картофи, барабой) тепърва сега полека-лека се разпространяват. Сл. Петров, РКХО, 73. Земята дава жита, барабой (картофи), ориз. С. Бобчев, ПОС (превод), 28d. От растенията на умерените страни са свойствени: овес, ячмен,.., барабой, лен, коноп, борика, ела. К. Смирнов, 3, 97.
— От рум. baraboi. - Други (диал.) форми: барамбой, брамбой, брабби`, барбой, брбой (вж. Ст. Стойков, Езиковедски изследвания в чест на акад. Стефан Младенов, 1957, с. 130).
БАРАБОНКА ж. Диал. 1. Обикн. мн. Изпражнения на дребен рогат добитък (овци, кози) или на заек.
2. Плод на някои дървета или храсти във вид на дребно твърдо зърно. // Плод на черница; бобонка, дуд, дуда.
3. Пъпковидно образувание по листа или стъбла на растения. Хората сбъркали, та вместо да ядат клубените под земята, яли „барабонките“ по стеблата на картофа и щели да се изтровят. Н. Хайтов, И1Г, 255.
4. Сачма.
— Други форми: брабонка.барббнка.
БАРАЖ1 м. 1. Изкуствена преграда в корито на река, за да се повдигне нивото на водата и да се отбие тя изцяло или отчасти в канал, тунел и под.; бент, яз. Напролет зад малките баражи ще светнат очите на няколко малки язовира. С. Северняк, ОНК, 169. Реката спира за отдих пред баража и по неговата дъга от цимент се разлива като веер надолу и движи турбината. Ст. Станчев, HP, 36.
2. Съоръжение за укрепване дъйото на пороите, предназначено да задържа наносите на водата, да намали наклона на пороя, без да задържа водната маса.
— Фр. barrage.
БАРАЖ2 м. Спорт. В колективните спортове (футбол, волейбол и др.) — допълнителна подборна среща, мач за класиране в някакво първенство, за оставане (или преминаване) в по-висша лига. Много е възможно и двата тима да се класират за световното, но при всички случаи единият ще отиде на бараж. СТ, 1999, бр. 49, 31.
барабин
— От фр. barrage.
БАРАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до бараж. Пораснал беше въглищарският син, учил се, поблъскал се година — две на Баташкия водносилов път и ето го сега ръководител по строежа на най-високата баражна стена у нас, която ще залости коритото на Въча. Н. Хайтов, ШГ, 79. Баражно строителство.
БАРАЖИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Преграждам река или укрепвам дъно на порои посредством бараж, баражирам се страд.
БАРАЖИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от баражирам и от баражирам се. Баражиране на река.
БАРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал.
1. Човек с дълги и рошави коси.
2. Куче с дълги и рошави косми.
— Тур. barak ’космат, влакнест’.
БАРАКА ж. Лека едноетажна дъсчена постройка обикн. с едно помещение за временно ползуване като жилище, работилница, за съхраняване на нещо, за продажба на стоки и под. По тротоара около гарата са наредени дъсчени бараки, в които червендалести мъже и едри жени продават ябълки, бонбони. Н. Фурнаджиев, МП, 102. На кариерата нямаше никаква постройка освен една голяма дървена барака, в която работниците се прислоняваха при крайно лошо време. Д. Ангелов, ЖС, 316. Тук са карантинните бараки, в тях са нощували половината от другарите ви. Ал. Константинов, Съч. I, 99. Обущарска барака. Барака за дърва и въглища.
— Ит. Ьагасса през тур. baraka или гр. цлгарака. — Цариградски вестник, 9. VII. 1855 (вж. Л. Банков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 225).
БАРАМ, -аш, несв., прех. 1. Разг. Докосвам с ръка, с пръст; пипам. Той се спуска и пипа пъргавата ръка,.. Па му бара дебелия шинел, копчетата. Ив. Вазов, Съч. X, 100. Дружината се събрала около огъня, на който се пекъл на шиш един матор овен; гиздаво момче го въртяло, барало го час по час с пръстите си и облизвало ги с езика си. Л. Каравелов, Съч. II, 154. — Ами кой го е изгорил [джубето], бре? Кой го е навирал в огнището?.. — Не съм ма, мамичко, не съм го барал, правичката ти казвам! Г. Караславов, Тат., 208.
2. Непрех. Разг. Обикн. с предл. по. Опипвам с ръце, за да намеря нещо. Иванча не го сдържа, Той се повдига с пъшкане на леглото и почва да бара в тъмнината по масата, да търси кибрит. Ал. Константинов, Съч. I, 297. Все по-често ръката, която машинално посягаше към патрондашите за
барам
