Page:RBE Tom1.djvu/413
АРМА`СНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Годеник. Армасник ми е далеко, / три дни хода да пойдет, / три дни да дойде. Нар. пес, Ал. Дювернуа, СБЯ I, 36.
АРМА`СНИЦА ж. Диал. Годеница. Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, /.. / Не си знае армасница. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45. Мале, мила мале, / язе ке си умра, младо и зелено. / Иди, викай, мале, / моята армасница, / Яна, бела Яна. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 36.
АРМА`СУВАМ, -аш, несв/, арма`сам, -аш, св., прех. Диал. Армасвам; армосвам. армасувам се, армасам се страд. АРМАСУВАМ СЕ несв.; арма`сам се, св., непрех. Диал. Армасвам се; армосвам се.
АРМА`СУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от армасувам и от армасувам се; армасване.
АРМАТО`Л м. Истор. През турското робство — гръцки бунтовник. Измъчван от раната си — .. — началникът подобно на старите арматоли помолил да му отсекат главата, за да не попадне жив в ръцете на турците. Д. Талев, ГЧ, 56.
— От гр. ἀρματολς.
АРМАТУ`РА ж. 1. Стоманени пръти, железа, от които се прави скелетът на стоманенобетонните конструкции; армировка. Те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура. ОФ, 1958, бр. 4395, 1. С бързи движения те [арматуристите] плетат арматурата върху корубата на кофража. Стр, 1958, бр. 51, 1.
2. Техн. Съвкупност от прибори, устройства (термометри, манометри, клапани и др.) към машина, апарат, съоръжение и под., предназначени да осигурят нормална и безопасна работа. Командна арматура. Предпазна арматура. Регистрираща арматура.
3. Изк. Украса от оръжие и доспехи на стена.
4. Муз. Съвкупност от знаци за алтерация (бемоли или диези), написани в началото на петолинието при ключа.
— Лат. armatura ’въоръжение’.
АРМАТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който е част от арматура (в 1, 2 и 4 знач.). Арматурен прибор. Арматурно устройство. Арматурен цех. Арматурни части. Арматурна мрежа. Арматурни конструкции. Арматурни знаци.
2. Който е предназначен за арматура (в 1 знач.). Миналия месец стана ясно, че новото арматурно желязо, което ни изпращат, е с по-малка якост. Трябваше .., или пък да се направи опит за преизчисление и за запазване на същата дебелина на стълбовете с прилагане на по-гъста армировка. К. Топалов, СТ, 144.
АРМАТУРИ`СТ м. Техн. Строителен работник-специалист, който прави, монтира армировки, стоманенобетонни арматури. На високата [доменна] пещ се качиха арматуристите .., те монтираха 18 тона бетонно желязо, направиха сложна арматура. ОФ, 1958, бр. 4395, 1.
АРМАТУРИ`СТКА ж. Техн. Жена арматурист.
АРМАТУРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от арматурист. Арматуристка бригада.
АРМЕ`ЕВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от армея (в 1 знач); армеен. Всички чакаха нещо, с лъжици в ръка, нетърпеливо фърляйки погледи към знаменития саламурев нектар, излязъл из армеевата каца на баба Цвета. Ив. Вазов, Съч. XII, 53. Армеев сок.
◇ Армеева чорба. Сок от кисело зеле; армеена чорба, армея. Той заграба от армеевата чорба първа лъжица, втора, третя. Ив. Вазов, Съч. XII, 54.
АРМЕ`ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Армеев. Армеен сок.
◇ Армеена чорба. Армеева чорба; армея. — Миличко — рекла, — имате ли у вас зелев сок? .. — Армея — рекла, — армея, армеена чорба имате ли в къщи? Чудомир, Избр. пр, 82.
АРМЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Военнослужещ в армията. Първата обиколка беше през 1945 и оттогава досега в тази голяма проява участвуваха хиляди пионери, .., служащи и армейци. ВН, 1960, бр. 2860, 3.
— Рус. армеец.
АРМЕ`ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дървен съд за приготвяне на кисело зеле. До Априлското въстание в Габрово работели около 50 струга и произвеждали кутели (за храна на деца), армейници (за кисело зеле). Ив. Коларов, Е, 9.
АРМЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до армия и армеец или е свързан с армия или армеец. Армейски бойни действия. Армейски маневри. Армейски вестник.
◇ Армейски генерал. Воен. Висше звание на генерал, по-високо от генерал-полковник.
— От рус. армейский.
АРМЕ`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице от основното население на Армения. Имаше от всички народности по широката турска царщина — българи, гърци, .. , евреи, цигани, арменци. Д. Талев, ПК, 305.
— Друга (диал.) форма: ерме`нец.
АРМЕ`НИК, мн. няма, м. Диал. Родилна треска; арменки, лахусни.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕ`НИН, мн. арме`ни, м. Остар. Арменец.
АРМЕНИ`СТ м. Специалист по арменистика.
АРМЕНИ`СТИКА, мн. няма, ж. 1. Съвкупност
