от дисциплини, които се занимават с изучаването на арменски език, арменска литература и култура.
2. Учебна дисциплина за изучаване на тези науки във висше учебно заведение.
АРМЕ`НКА ж. Жена от основното население на Армения. Тук има българки, еврейки, арменки, туркини… Ето я мълчаливата и усмихната ударничка Мако Барсамян. Г. Караславов, ПМ, 49.
— Друга (диал.) форма: ерме`нка.
АРМЕ`НКИ само мн. Диал. Болестта арменик (според народното поверие причинявана от женски същества, които измъчват родилките); лахусни.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от арменец и от Армения. Младият, но известен вече арменски поет Геворк Емин рецитира стихове, напоени с прекрасен лиризъм. Н. Фурнаджиев, МП, 33. Първо, той тръгна по главната улица, .. После сви в една малка уличка, където се намираха малките дюкянчета на арменските и гръцки сарафи. П. Незнакомов, МА, 94. Арменска история. Арменски народ. Арменско малцинство. Арменски град. Арменски език. Арменска писменост. Арменска азбука. Арменска литература. Арменски обичаи. Арменска носия.
2. Като същ. арменски м. Арменски език.
◇ Арменска визита. Разг. Шег. Дълго, продължително оставане на гости. Забелязвам, че малката стая е пълна с облаци дим, макар Величков вече да не пуши. .. Извинявам му се, че много съм му накадил, и ставам да си ходя. Нехайно каза, че това не значи нищо, и ме спира. Става неусетно арменска визита. СбЦГМГ, 276. Арменски поп. Разг. Човек, на когото постоянно се оплакват, но без полза, тъй като не е в състояние да помогне. Всеки гледа да ти прехвърли на тебе — да се отърве, разбираш. Станах нещо като арменски поп. .. А кво ме грее? Досега никой не ме е попитал как съм аз, от какво имам нужда. Н. Стефанова, ПД, 52. Арменска уста. Разг. Човек, който се хвали и преувеличава много, обикн. неща, които са свързани лично с него; самохвалко.
— Друга (диал.) форма: ерме`нски.
АРМЕ`НЦИ, само мн. Диал. Растение, с което се лекуват родилки от болестта арменик; студното.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕ`НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от арменската народност, дете на арменец. Като третокласник можех вече и да нотирам, и то не само прости песнички, а даже и твърде сложни, .., които ми пееха моите съученици арменчета. Ст. Грудев, ББ, 10.
2. Разг. Млад арменец или млада арменка. Лодкарят ни е едно осемнайсет-деветнайсет годишно арменче, но — добър гребец!… Д. Калфов, Избр. разк., 59.
— Друга (диал.) форма: ерме`нче.
АРМЕНЯ`САМ. Вж. арменясвам.
АРМЕНЯ`СВАМ, -аш, несв.; арменя`сам, -аш, св., непрех. Диал. Заболявам от болестта арменик.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕНЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от арменясвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРМЕ`Я, мн. няма, ж. Диал. 1. Кисело зеле; разсол, пресол, армеена чорба. — Пак месо сте сготвили! Кацата с армеята стои небутната, бобът покара листа в избата, а вий купувайте месо, пилейте! Чудомир, Избр. пр, 8.
2. Сокът, саламурата на това зеле; армеева чорба, армеена чорба. — Миличко — рекла, — имате ли у вас зелев сок? .. — Армея — рекла. Чудомир, Избр. пр, 80.
— От гр. ἄρμη ’саламура’.
АРМИ`РАМ, -аш, несв. и св. Техн. 1. Непрех. Правя армировка, арматура. Понякога арматурата полепва по ръцете на монтьорите, бетонът замръзва, но монтажниците, с техническия ръководител .. усилено армират. ВН, 1961, бр.* 2940, 1.
2. Прех. За материя с определена здравина — придавам якост на материал, на части от конструкция и др., като се свързвам механично с тях; укрепвам. При канални профили с малки размери и периодична експлоатация е възможна употребата .. на плочи от глина, смесена със слама, която придава по-голяма якост на облицовката (армира я). Д. Фильов и др., ХК, 185. армирам се страд.
— От фр. amer ’въоръжавам, подготвям солидно’.
АРМИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прич. мин. страд. от армирам като прил. 1. За материал, за част от конструкция — който се отличава със здравина, якост, придобита чрез механично свързване с елементи от по-здрава материя.
2. Който е изграден чрез арматура. Армирана зидария.
◇ Армирано стъкло. Строит. Плътно полупрозрачно стъкло с арматура от тънка телена мрежа, използвано за покриване на навеси, перголи и др. Вън беше почнало да вали, върху мокрия тротоар играеха пъстрите отражения на витрините, а на ъгъла четирите телефонни кабини блестяха с армираните си стъкла. Л. Михайлова, Г, 165.
АРМИ`РАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от армирам и от армирам се.
АРМИРО`ВКА ж. Техн. Пръти от бетонна стомана, скрепени с тел или заварка, които образуват скелета на стоманенобетонената
