2. Събир. Изделия от такъв материал. В магазина се продава аркопал и порцелан.
— Фр. arcopal.
АРКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Арктически. Климатът на Сибир е рязко континентален. Той е под влияние на студените арктични въздушни маси, които нахлуват откъм Северния ледовит океан. △ Арктична област. Арктичен климат. Арктичен въздух.
АРКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Арктика (северна полярна област на земното кълбо); арктичен. През късото арктическо лято край северните канадски брегове пасат хиляди северни елени. К, 1970, кн. 4, 32. Арктически морета. Канадският арктически архипелаг. Арктически сняг. Арктически студ. Арктически растения. Арктическа нощ.
— От гр. ἀρκτικός ’северен’.
АРКТОГЕ`А, мн. няма, ж. Геогр. Най-голямата зоогеографска област на сушата, включваща Европа, Азия, Африка и Северна Америка.
— От гр. ἄρκτος ’север’ + γῆ ’земя’.
АРЛЕКИ`Н м. 1. Литер. Традиционно действащо лице, остроумен слуга от италианската „комедия дел арте“, което се явява на сцената в прилепнал костюм от разноцветни парчета плат и с черна полумаска и дървена сабя, изпълняващ ролята на находчив любовник, ловък интригант или смешник.
2. Прен. Книж. Палячо, смешник, шут.
— От ит. arlecchino.
АРЛЕКИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Арлекински.
АРЛЕКИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е на арлекин или е характерен, присъщ на арлекин; арлекинов. Арлекински костюм. Арлекинска роля.
АРМА`Г, мн. -зи, м. Диал. Глинен съд като гърне с полукръгла дръжка отгоре, в което обикн. се носи храна на полето на жътвари, косачи. Навървиха се по тясната пътека и жътварките. Всичките пристигнаха натоварени: една с люлка, друга с торба хлябове, трета с варени сухи ябълки в армага. А. Каралийчев, ЛС, 67.
— Неизв.
АРМАГА`Н м. Простонар. Подарък, донесен или изпратен обикн. отдалече. — Ела по-близо да видиш какъв армаган ти донесох .. Той извади от пояса си златната гривна и я закопча на бялата ръка на Бояна. М. Марчевски, П, 25. — Тате беше тук — каза тя. — Донесе ми армаган от село. П. Спасов, ХлХ, 277. Захваща сега дядо хаджи да вади скъпите си армагане: рошкови, смокини, леблебии, менгисчета, пръстенчета. Ил. Блъсков, ПБ, 67. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да доде? / Бачо ти Кольо да доде, / армаган да ти донесе. Нар. пес., Ив. Вазов, Съч. XII, 101. Я стани, стани, хубава Гинке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия! Нар. пес., СбНУ, XLVI, 57.
— Тур. armagan. Друга (диал.) форма: армига`н.
АРМАГЕДО`Н* м. 1. Според Библията — място на последна битка между силите на Бога и дявола, която предстои да се състои като знамение за края на света.
2. Прен. Последно и напълно разрушително сражение.
3. Прен. Последен съдбовен сблъсък.
АРМА`ДА ж. 1. Голяма военна флота. И защо тази горда армада страхливо се люлее по хоризонта и само крайцерите й пипнешком обикалят вече половин ден далече от порта с оръдия, готови за стрелба? Д. Добревски, БКН, 151. Българинът адмирал водеше турската армада. Изправен върху своя кораб, той правеше знаци на италианците да смъкнат платната и да се оттеглят. А. Каралийчев, В, 140.
2. Истор. Испанска военна флота, изпратена през XVI в. от крал Филип II срещу Англия. Великата армада.
— Венец, armada през гр. ἀρμάδα (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 176—178).
АРМА`С м. Диал. Годеж. Стар хаджи Димо нареди / со девет сина по него, / снощи на армас си биле, / сега от армас си идат. Синот му Ристо, армасал / за Маса Арборянка. Нар. пес., СбБрМ, 411.
АРМА`САМ. Вж. армасвам и армасувам.
АРМА`СВАМ, -аш, несв.; арма`сам, -аш, св., прех. Диал. 1. Сгодявам някого според църковния обичай преди венчавката; армосвам, армасувам. Мене ме мама погоди, / погоди, йоще армаса, / за първо либе Стояна. Нар. пес., СбНУ XIV, 54.
2. Венчавам. Сега си, синко, отиде, / със други да се венчайе / Стоян си конче отседна, / право си в църкви отиде — / току ги попът армасва. Нар. пес., СбНУ XLVI , 63. Елена тича след него, / ем текум тича, ем вика: / „Либе Стоене, Стоене, / .. двама в черкови жа идем, / с теб двама жа ни венчеят, / венчеят, либе, армасат!“ Нар. пес, СбНУ XLVI, 52. армасвам се, армасам се страд.
АРМА`СВАМ СЕ несв.; арма`сам се, св., непрех. Диал. 1. Сгодявам се; армосвам се, армасувам се.
2. Венчавам се. Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, / през три гори, през четири. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45.
— От гр. ἀαρμαξω. Друга форма: армо`свам.
АРМА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от армасвам и от армасвам се; армосване, армасуване.
