2. Юрид. Член на арбитраж. Всеки арбитраж се състои от главен арбитър, негови заместници и арбитри. ОФ, 1950, бр. 1773, 2.
3. Спорт. Съдия на спортно състезание.
— От лат. arbiter през фр. arbitre.
АРБИ`ТЪРСКИ, -ска, -ско, мн. -ски. Книж. Прил. от арбитър. Арбитърско мнение.
АРБОРЕ`ТУМ м. Бот. Част от ботаническа градина или друга площ, където се отглеждат с научна или учебно-опитна цел местни и чуждоземни ценни дървесни видове и храсти за получаване на семена, посадъчен материал и под.; дендрарий. Създаден е арборетум за изследване на растежа и за аклиматизацията на ценни видове дървета.
— Лат. arboretum ’място, обрасло с дървета’.
АРБУТИ`Н, мн. няма, м. Хим. Гликозид с антисептични свойства, който се съдържа в листата на мечото грозде, червената боровинка и под.
— От лат.
АРГАВА`Н м. Диал. Люляк; аргован.
— От перс. през тур. erguvan.
АРГА`С м. Диал. Каша от дъбилни и други вещества за щавене кожи; щавило. Кожарските работници дойдоха вкупом. Като разнасяха край себе си миризма на дъбилна киселина и на аргас, те насядаха в средата на лявата редица. Ем. Станев, ИК I. 59.
— От гр. ἄργασμα ’обработка на кожа’.
АРГА`САМ. Вж. аргасвам и аргасувам.
АРГА`САН, -а, -о, мн. -и. Прин. мин. страд. от аргасам като прил. Диал. Който има петна, трайно захабен от нещо. Аргасан плат.
АРГА`СВАМ, -аш, несв.; арга`сам, -аш, св., прех. Диал. 1. Обработвам кожи с растителни или минерални вещества, за да бъде премахната лесно козината; щавя. На третия ден той .., запари разсъхналите каци, коритата и дъските, на които аргасваше, а след няколко дни събра някоя и друга кожа и заработи на аргаса със силните си ръце. Ем. Станев, ИК II, 135.
2. Замърсявам трайно, захабявам дреха от много носене, така че не може да се изпере (Ст. Младенов, БТР).
3. Изцапвам плат с ръжда (Н. Геров, РБЯ).
4. Боядисвам вълна със зелени орехови черупки. Всички от селото деряха свинете и даваха кожите да се аргасват, само Велико пърлеше своята и правеше два сандъка крехка и умно осолена сланина. С. Северняк, ИРЕ, 59. аргасвам се, аргасам се страд.
АРГА`СВАМ СЕ несв.; арга`сам се св., непрех. Диал. Трайно се замърсявам, захабявам или се покривам с петна. Полата ми се е аргасала.
— От гр. εργάξω ’щавя’.
АРГА`СВАНЕ, мн. -ния, ср. Диал. Отгл. същ. от аргасвам и от аргасвам се.
АРГА`Т м. Остар. и диал. Аргатин. И погребе най-после Чернъо своя татко. После накупи малко американски лози, за да насади едното от лозята; нае един аргат за талигата и го нареди да тича ту по лозето, ту пък да работи с талигата при житарите. А. Страшимиров, А, 138.
— От гр. έργάτης.
АРГАТА`Ш м. Диал. Подигр. Аргатин. Подгърбих се на агоската порта и я отпрах. Емнаха се въз мене троицата аргаташи, а мюфтията седи на чардака, па гледа сеир. Н. Хайтов, ПП, 99.
АРГА`ТИН, мн. аргати, м. 1. Остар. и диал. Ратай. Що ма си майко продала / на чуждо село аргатин: / овце и кози да паса. Хр. Ботев, Съч., 1929, 33. Юрталана пое нагоре към Еминаговото кайначе. Оттам той смяташе да мине през угарта, да каже на аргатина, че трябва още през нощта да се прехвърли на другата угар, за да я преоре и нея. Г. Караславов, С, 47. — Сега къде работиш? Цанил ли си се аргатин при някой стопанин? К. Петканов, ОБ, 214. — И аз съм бил ратай, чужд аргатин .. Но сега вече имаме наше гнезденце. Д. Ангелов, ЖС, 398. Че пак е Събка рано станала, / че е дигнала девет аргати, / та насадила девет харманя. Нар. пес., СбГЯ, 48. 2. Пренебр. Човек, който служи на чужди интереси. — Министри. .. Демагози .. Станаха аргати на спекулантите и лихварите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 202.
АРГА`ТКА ж. Остар. и диал. Жена аргатин; ратайкиня, аргаткиня. Тоя прякор той си беше спечелил от своите познайници по повод на едно произшествие между него и една млада селянка, която събирала, като аргатка, окосеното сено по Гаджовата ливада. М. Георгиев, Избр. разк., 191.
АРГАТКИ`НЯ ж. Остар. и диал. Аргатка. Тинка отслабна, посърна, не се смееше вече, не се шегуваше. Хлевоусти жени из селото започнаха да подмятат врели-некипели. Едни викаха, че е аргаткиня без пари, други злословеха, че е невенчана невеста. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 138.
АРГАТЛЪ`К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Ратайство, слугуване; аргатуване. В турско време населението е поминавало с рударство, кираджилък и аргатлък. П. Делирадев, В, 328. — Аз аргатлък съм карал, чужд хляб съм ял, по чужди ниви съм работил. И. Петров, НЛ, 221. — Няма по-тежко тегло от аргатлъка. X. Русев, ПЗ, 15.
АРГА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар.
