и диал. Който е на аргатин, отнася се до аргатин или е характерен, свойствен на аргатин. Така момичето си остава само с третокласно образование. И почва тежкият аргатски живот при различни господари в различни села. Ив. Бурин, НП, 76. Аргатски поминък.
АРГА`ТСКИ. Остар. и диал. Нареч. от прил. аргатски. — Хубава работа! — дръпна се Юрталана назад. — Че тя като аргатин ли е живяла в къщата ми, бе свато? — Ами по аргатски ли е работила? — наежи се Казълбаша. Г. Караславов, С, 204.
АРГАТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Работя, служа някому като аргатин; слугувам. Оряха му, копаеха му, жънеха, вършееха, момчетата пасяха даром и телци, и волове, все едно, че му аргатуваха без пари. .. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 155. Още от малък Георги бе останал сирак и тръгнал да аргатува по чорбаджиите. Ст. Даскалов, СЛ, 82. Чифликчиите си държаха земята — най-хубавите черноземни ниви бяха в техните ръце. Бедното население им аргатуваше. А. Каралийчев, СбАСЕП, 234.
АРГАТУ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от аргатувам.
АРГА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от аргатин. Младото котленче, .., отиваше чирак една година при някой терзия: .., След това, .., заминаваше за равна Добруджа при бащиното стадо или като аргатче при някое чуждо стадо. Ив. Хаджийски, БДНН II, 64. Остана Янка сираче със ено братче Иванчо .. / Дала го й Янка овчерче, / овчерче чуздо аргатче. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 100. Деяне, младо аргатче, /кой беше снощи при тебе? / Постеля кой ти постели? / Софрата кой ти разтреби? К. Христов, СК, 29.
АРГЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Истор. Жител на Аргос, град в древна Гърция; аргивянин. „О, Ахилесе, / .. / ти обещай, закълни се, / че драговолно и с думи, и с мишци на мен ще помогнеш, / тъй като мене се чини, че ще разсърдя мъж, който / влада над всички аргейци, когото ахайците слушат.“ Ас. Разцветников, Избр. произв. (превод), 10-11.
— От гр. собств. — Друга форма: арги`ец.
АРГЕНТИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал с тъмен оловносив цвят и метален блясък, важен източник на сребро; аргирит.
— От лат. argentum ’сребро’.
АРГИ`ВЯНИН, мн. арги`вяни, м. Истор. Рядко. Аргеец. Заповядай на сичките други троени [троянци] и гърци да си починат от боя, а ти си повикай на единоборство най-храбрия от аргивяните. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 75.
АРГИЛИ`ТИ обикн. мн. Минер. Уплътнени глинести скали; глинести лиски и глинести шисти.
— От лат. argilla ’глина’.
АРГИЛИЗА`ЦИЯ ж. Геол. 1. Превръщане на скалите в глина вследствие* на изветрителни процеси; глинясване.
2. Вид хидротермална промяна на магматични скали, съпроводена с образуване на глинести минерали.
АРГИНИ`Н, мн. няма, м. Хим. Аминокиселина, която се съдържа в белтъчини от животински и растителен произход.
— От гр.
АРГИРИ`Т, мн. няма, м. Минер. Аргентит.
— От гр. ἄργυρος ’сребро’.
АРГИРОИ`Д, мн. няма, м. Спец. Посребрена сплав от мед, никел и цинк, която се използува в електротехниката и за правене на съдове, духови музикални инструменти и др.
— От гр.
АРГО`, мн. няма, ср. Езикозн. Таен, условен език на обособена социална група, общество или на лица с един и същ занаят, професия, който се отличава от общонародния език главно с лексикалните си особености. Ученическо арго.
— Фр. argot.
АРГОВА`Н м. Диал. Люляк; аргаван. Цветята, .., които особено покриват полетата и бреговете речни са: трендафил, аргован, еглички, любичици. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 126-127.
— От перс. през тур. erguvan. Друга форма: аргава`н.
АРГО`Н, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Ar — инертен газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва за създаване на специална газова среда в електрическата крушка, за пълнене на електролуминисцентни тръби, светещи със син цвят, и др.
— От гр. ἀργός ’бездеен’.
АРГОНА`ВТИ мн., ед. (рядко) аргона`вт, м. Митол. Древногръцки герои, които, водени от Язон, отплували с кораба „Арго“ за Колхида, за да си върнат златното руно, което произхождало от Елада. Из мрака на отдалечените времена изпъква пред нас приказно изобилната Колхида, където според преданията аргонавтите, предвождани от Язон, дошли с кораба „Арго“ за златното руно. Л. Мелнишки, ПП, 34. • Обр. Около кое българско огнище не се пее песента за пленения „Радецки“, за ония смели аргонавти и техния вожд, които под развяното знаме на козлодуйския бряг коленичеха и целуваха земята, за която отиваха да мрат? Й. Йовков, Разк. III.
— От гр. Άργοναύτης.
АРГОНА`ВТИН, мн. аргона`вти, м. Остар. Аргонавт. Когато Никола земал пушката на безстрашния аргонавтин, то кондакът й са свалил няколко пъти на плещите му. Л. Каравелов, Съч. VIII, 51.
