беше от славяните да се взима, което им е в повече или можеше да се замени или купи с пенези, а на ромеите, на власите и на арбанасите по тия места да се оставя само това, което им е нужно до новата родитба. Д. Талев, С II, 197.
АРБАНА`СКА ж. Остар. Албанка, арбанасчанка.
АРБАНА`СКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Арбанаси (село много близо до Велико Търново, културно-исторически и архитектурен туристически обект). Арбанаска къща. Арбанаски манастир.
2. Остар. Прил. от арбанас, арбанасец; арбанашки. Арбанаско население.
3. Като същ. арбанаски м. Остар. Арбанаски език, албански език; арбанашки.
АРБАНА`СЧАНИН, мн. арбана`счани, м. 1. Мъж, който е роден или живее в село Арбанаси (Великотърновско). По всички краища на обширната турска империя се срещали арбанасчани, които продавали и купували скъпи стоки. ВН, 1956, бр. 166, 4.
2. Арбанасец, албанец.
АРБАНА`СЧАНКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в село Арбанаси.
2. Арбанаска, албанка.
АРБАНА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.1. Арбанаски (в 1 знач.).
2. Остар. и диал. Албански; арбанаски. Разбира се, не трябва да се забравя, че арбанашката къща има свои специфични* черти, които се дължат на нейния чужд произход. Ст. Михайлов, БС, 117. Арбанашко село.
3. Като същ. арбана`шки м. Остар. и диал. Арбанаски език, албански език; арбанашки. Марко знае влашки, арбанашки, / Марко знае думи пословички, / Марко знае и Шарко си знае. Нар. пес., СбНУ XLIII, 14.
АРБИТРА`Ж м. 1. Юрид. Съд от арбитри, избрани от спорещи или договарящи се страни (или назначени по тяхно съгласие според закона) за разрешаване на възникнал или бъдещ имуществен спор помежду им. Студентите от III курс прекараха три седмици в съда и прокуратурата, .. Техните другари от по-горния курс работиха около един месец в арбитража. ВН, 1961, бр. 2942, 4. Държавен арбитраж. // Международна съдебна комисия, образувана по специална конвенция между отделни държави за решаване на външнотърговски и морскотранспортни имуществени спорове. Дълг на всички правителства е да разрешат чрез арбитраж недоразуменията, които могат да изникнат между тях, да уважават решенията на арбитрите, които сами те ще изберат. Н. Лилиев, Съч. III, 158.
2. Разрешаване на спор от специална комисия от арбитри. И преди европейската война арбитражът е намирал приложение в международния живот. Р, 1927, бр. 242, 3. Ще има арбитраж по делото.
3. Съдействие на някого при* разрешаване на спор, проява на някого като арбитър (в 1 знач.). Аз минавам нещо като арбитър по печатарска техника .. Излезе, че Йовков си намислил как да бъде, искаше само да изпита, да намери други, който да го утвърди, .. За много малко нещо можа да му послужи моят арбитраж. Вл. Василев, СбАСЕП, 403. Настъпи мълчание, в което всички съзнаха, че преговорите се провалиха. Блаже се обърна към инспектора и каза с усмивка: — Господин инспекторе, благодаря на арбитража ви. Д. Димов, Т, 262.
— Фр. arbitrage.
АРБИТРА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Юрид. 1. Който се отнася до решаване на спор между лица, институции или държави. Ако всичките почти опити за разрешение международните спорове чрез арбитражно съдилище не дадоха досега никакъв добър резултат, това се дължи единственно на традиционната форма на арбитража. Пряп., 1903, бр. 12, 3. Представителите на търговските предприятия искаха да получават съвсем основателно висококачествена продукция, .. Ръководството на ф-ка „Пролетарий“ обаче не си взе бележка от това и последваха десетки рекламации и арбитражни дела. ВН, 1960, бр. 2608, 2. Арбитражна комисия.
2. Който се отнася до дейност на арбитраж (в 1 знач.). Англия ще свика посланиците в Цариград на конференция, без да пита българското правителство, на което едно арбитражно решение върху въпроса ще бъде наложено от Силите. С. Радев, ССБ I, 435. Арбитражен договор.
АРБИТРА`РЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Спец. Произволен, немотивиран.
— От фр. arbitraire.
АРБИТРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Юрид. Извършвам арбитраж.
АРБИТРИ`РАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от арбитрирам.
АРБИ`ТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. 1. Книж. Лице, обикн. специалист по някакъв въпрос, чието мнение се иска при решаване на някакъв въпрос или* спор. За него се понесли легенди не само като самоотвержен защитник на реколтата и селата, мъдър и безпристрастен арбитър между племенни вождове, .., но и като находчив революционер. Ал. Гетман, ВС, 137. Според договора между България и Сърбия в случай на неразбирателство руският император трябвало* да стане арбитър. Г. Караславов, Избр. Съч. IV, 38. А приятелят ми — / груб и хитър — / го прикани в спора за арбитър: / „Ти ни слушаш разпрата голяма — / кой е крив / и кой е прав от двама?“ Хр. Радевски, Избр. Пр. II, 151. По въпроса за атомната централа и нейната безопасност се произнасят арбитри.
