той е истинен. Скоро обаче ми се удаде да разбера за някои случаи, не толкова важни сами по себе си, но изключващи според мен всяка друга интерпретация освен тази, която предлага теорията за потискането. Това, че се натъкнах на тях, ме зарадва изключително много: винаги е радостно, когато една велика и прекрасна концепция съвпада с реалността.»
Подобно на У. Джеймс, Бергсон и Хусерл Фройд разглежда душевния живот като един последователен, непрекъснат процес, който Джеймс нарича «поток на съзнанието», а при Хусерл е отбелязан като «Хераклитов поток на съзнанието». Това, което придава особената специфика на учението на Фройд за разлика от прагматичната психология и трансценденталната феноменология е последователният и в известна степен механистичен редукционизъм в тълкуването на явленията от психичния живот. Всеки психичен феномен има своята строго определена причина и в крайна сметка може да бъде сведен до нея за целите на обяснението. Към характеристиките на този редукционизъм трябва да се прибави и определението «енергетически». Психоанализата модифицира закона за запазване на енергията и ги прилага по отношение на душевния механизъм. В основата на всяко психично действие или събитие лежи определен феномен с определен енергетичен заряд, който в повечето случаи има своя последен източник в либидо-то. Разбира се, трудно можем да се съгласим с редукционисткия експанзионизъм на психоаналитичния метод, тъй като би било прекалено просто да искаме всяко действие на човешката душа да се свежда до изтласкани, изместени или пряко действуващи сексуални мотиви. Това е и причината, която още в началото на века принуждава много от сподвижниците на Фройд, като Адлер и Юнг например, да поемат по свои собствени пътища в развитието на психоаналитичната теория. Но нейният крайъгълен камък — учението за тристепенната структура на психичния живот, остава непоклатим.
Фройд обособява три отделни равнища на душевния
