Предговор
Психологията на XX век е тясно свързана с научното творчество на Зигмунд Фройд. От излизането на основния му труд «Тълкуване на сънищата» (1900) до неговото българско издание (1993) в науката се сменят много авторитети, но нито един от тях не предизвиква такъв интерес, както Фройд и неговото учение. Психоанализата се утвърждава като водещ метод в терапията на неврозите, но, което е по-важно, тя предлага един нов светоглед на съвременния човек, който разчупва сковаващите рамки на пуританския морал и стига до дълбинните слоеве на човешкото битие.
Психоанализата според самия Фройд е, първо, название на процедурите за изследване на процеси, които са почти недостижими за другите методи на изследване, второ, название на метода за лекуване на невротичните смущения и, трето, определена «сума от психологическа информация», която постепенно конституира основите на една нова научна дисциплина. С други думи, Фройд разглежда психоанализата като 1) метод на психологическото изследване, 2) терапевтичен метод и 3) светоглед. Последното се признава и от такива корифеи на точната наука като Алберт Айнщайн. В писмото си до осемдесетгодишния психолог Айнщайн пише: «Щастлив съм, че това поколение има прекрасната възможност да изрази на вас, един от най-великите учители на човечеството, своето уважение и дълбока признателност. До неотдавна аз можех само да усещам умозрителната мощ на вашия ход на мисли, с неговото огромно въздействие върху светогледа на нашата епоха, но не бях в състояние да си съставя определено мнение, доколко
