живот: съзнание, предсъзнание и несъзнавано (подсъзнание). Всички психични процеси са свързани помежду си в една координатна система - както по хоризонтала, така и по вертикала, т.е. както на едно и също равнище на осъзнаване/несъзнаване, така и на различните нива на душевните структури. Ако дадена мисъл или чувство ни изглежда несвързана с предшествуващите мисли или чувства, които могат да станат обект за рефлексия, то нейният произход трябва да се търси в сферата на несъзнаваното.
«Дадени смущения в нашите психични функции или нерегулярности в действията, които ни изглеждат немотивирани — пише Фройд, — се оказват напълно мотивирани, ако ги подложим на психоаналитично изследване.» Несъзнаваното и предсъзнаваното са отделени от съзнанието посредством особен механизъм — цензура. Тя изпълнява две функции: 1) изтласква в областта на несъзнаваното всички неприемливи и осъждани от личността собствени мисли, чувства и преживявания; 2) оказва съпротива на активното несъзнавано, което се стреми да проникне в съзнанието.
Към сферата на несъзнаваното се отнасят множеството влечения или нагони (Triebe), които са недостъпни за съзнанието, а също така мислите и чувствата, които са подложени на цензуриране. Тези мисли и чувства не са загубени за индивида, а просто пътят за тяхното припомняне е затворен, те се проявяват в съзнанието не пряко, а опосредствувано, по заобиколни пътища (Umwege) - в грешките на езика и писането, в заблудите на паметта, съновиденията, травмите и неврозите. Налице е също и сублимация на несъзнаваното — заместване на забранените влечения или нагони със социално допустими действия. Сферата на несъзнаваното притежава огромна жизнеспособност и е неподвластна на действието на времето. Мислите и желанията, изтласкани — например в периода на детството — в областта на несъзнаваното, могат отново да проникнат в съзнанието дори след десетилетия, и то с предишния си емоционален заряд и способност за въздействие върху съзнанието.
