Това, което сме свикнали да наричаме съзнание в широкия смисъл на думата, покриващ душевния живот въобще, представлява, образно казано, айсберг, по-голямата част от който е заета от несъзнаваното. В най-ниската част на айсберга се намират основните запаси на психична енергия, мотивировките и влеченията. Предсъзнанието е тази част от несъзнаваното, която всеки момент може да се превърне в съзнавано. Тя е разположена между съзнанието и несъзнаваното. Предсъзнанието прилича на огромен склад на паметта, от който съзнанието черпи необходимия си материал за повседневната си дейност. Това съвсем не е случайно сравнение. До голяма степен то обяснява особения афинитет на психоаналитичните мислители, например Юнг, към източната философия и в частност към психологията на будизма. Именно там базата на психичната дейност се определя като виджняна-алая — континуум на познавателни образи в най-широкия смисъл на думата, от който съзнанието черпи своите съдържания.
Нагоните са сили, подтикващи човека към действие. Физическите аспекти на нагоните Фройд нарича потребности, а психичните — желания. Нагонът съдържа четири компонента: източник, цел, импулс и обект. Целта се състои в това, да се намалят потребностите и желанията до такава степен, че по-нататъшната дейност по тяхното удовлетворяване да стане излишна. Импулсът е енергията, силата или напрежението, с помощта на които се удовлетворява нагонът. Обекти са тези предмети или действия, които задоволяват наличните в нагона потребности и желания.
Фройд предприема опит да сведе всички нагони до две основни групи: нагони, поддържащи живота (Lebenstriebe) и нагони разрушаващи живота (Todestriebe), които съответствуват на сексуалните и деструктивни влечения. Този фундаментален антагонизъм е налице винаги, но може да бъде непрозрачен за съзнанието, защото повечето от нашите мисли и желания са свързани не с един от тези нагони, а са
