резултат от тяхното взаимодействие. Нагоните са каналите, по които протича особен вид енергия, която се подчинява на собствени закони.
Според Фройд всяка от тези групи се захранва от особен вид енергия. Енергията на либидото (либидинозната енергия) е присъща на жизнеутвърждаващите нагони, а агресивната енергия — на деструктивните нагони. Това строго разделение на енергиите не се спазва винаги от Фройд, който е склонен да ги разглежда като различни аспекти на една и съща енергия. Тази енергия има своите количествени и динамични показатели.
Заемането на обекта (Objektbesetzung) от либидинозната или агресивната енергия в англоезичната психоаналитична литература се отбелязва с термина катхезис (cathesis). В най-широкият смисъл на думата катхезисът е поместване на либидинозната енергия в различните сфери на душевния живот, в определени идеи или действия. Катхезираното либидо престава да бъде подвижно и повече не може да се насочва към други обекти. То се закрепостява в тази сфера на психичния живот, която го е привлякла и задържала.
В самото начало на живота, още след раждането, половото влечение е неотделимо от инстинкта за самосъхранение, но за разлика от последния притежава способността да бъде подложено на изтласкване и сложни процеси на трансформация.
Основната потребност на детето след раждането е потребността от храна. Затова по-голямата част от либидото е катхезирана в областта на устата. По време на кърменето утешават детето с милувки, люлеене, друсане, песни. Всички тези странични ритуали помагат да се намали напрежението и се асоциират от кърмачето с процеса на хранене. То изпитва явно удоволствие от смученето не само на гръдта, но и на други предмети, имитиращи гръд (биберон, палец, играчки). По такъв начин устата е първата област на организма, която е подвластна на детето и която му доставя огромно удоволствие. Според Фройд всичко това съответствува на оралната фаза от сексуалното развитие.
