С израстването на детето «зоните на удоволствие» (които в определен смисъл могат да бъдат наречени и ерогенни зони) се разширяват и обхващат нови области на тялото, но определена част от енергията остава постоянно закрепена към оралната зона. Възрастните запазват редица «орални навици» и проявяват постоянен интерес към изпитването на «орални удоволствия» (ядене, смучене, дъвчене, пушене, облизване на устните и т.н.). Някои навици, като гризенето на нокти и пушенето, се разглеждат понякога като проява на недостатъчна психическа зрялост, като фиксация върху оралната фаза от сексуалното развитие. В такива случаи човек предпочита да удовлетвори потребностите с помощта на по-приятните «детски» начини, а не с адекватните на възрастта му средства.
Във възрастта между 2 и 4 години вниманието на детето е съсредоточено върху актовете на уриниране и дефекация, което съответствува на аналната фаза от сексуалното развитие. «Проблемите на тоалета — пише Фройд — разпалват естествения интерес към откриването на самия себе си. Увеличаването на психологическия контрол е свързано с разбирането, че този контрол може да се окаже нов източник на удоволствие.» Детето не разбира, че неговата урина и изпражнения нямат никаква ценност, затова не е в състояние да схване защо в едни случаи го хвалят, че е «направил това», а в други случаи му се карат, че го е направил на пода или в креватчето. Поощренията и похвалите постоянно се сменят със забрани и табу... Фиксацията върху аналната фаза на развитие води до формирането на такива черти на характера като прекомерна акуратност, скъперничество, инат и т.н. В такива случаи Фройд говори за анален характер.
Следващата фаза в сексуалното развитие е фалосната фаза. Още в края на третата година (а понякога и по-рано) детето започва да обръща внимание дали има или няма пенис. Фройд смята, че желанието на момичето да има пенис и разбирането на това, че подобно желание е неизпълнимо, отбелязва един от
