най-критичните периоди в развитието на жената. В този период на детството сексуалността бележи определен подем и нерядко е свързана с непосредствено дразнене на гениталиите. Основен обект на либидото става родителят от противоположния пол. Момчето се влюбва в майката, като едновременно ревнува и обича бащата (Едипов комплекс), а момичето, обратно, се влюбва в бащата, като едновременно ревнува и обича майката (комплекс на Електра). Изход от конфликта е идентифицирането с този родител, който е главният съперник в либидинозната игра. По такъв начин се формира основата на морала — Свръх-Аза (Супер-Его), а с него и възможността за ефективно потискане на сексуалния нагон.
Към петата или шестата година сексуалните потребности у детето отслабват и то се увлича от учене, спорт и различни други забавления. С това се слага началото на така наречения латентен период.
В периода на настъпване на пубертета сексуалността оживява с нова сила. Отначало тя се проявява в еротични сънища, полюции, преходен онанизъм, след което либидинозната енергия се насочва изцяло към половия партньор. Настъпва гениталната фаза на половата зрялост.
При нормално развитие на личността сексуалните представи, свързани с прегениталната фаза, напълно се изтласкват в сферата на несъзнаваното, а техните прояви се сублимират. Не са редки обаче случаите, при които изтласкването на инфантилните сексуални представи не се осъществява напълно и тогава комплексът за малоценност се проявява в погрешни постъпки и речеви актове, в съновиденията, a при по-тежките случаи — и под формата на невротични заболявания.
Тази периодизация на детското сексуално развитие е представена достатъчно изчерпателно в първия и четвъртия раздели на настоящата книга. Либидинозният редукционизъм на тази схема обаче е в значителна степен облагороден от въвеждането на определени социални мотивации, което е закономерна стъпка
