АКУШЕР-ГИНЕКОЛОГ м. Лекар специалист по акушерство и гинекология.
АКУШЕРКА ж. Жена със специално образование, която оказва медицинска помощ при раждане и бременност.
АКУШЕРКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Разг. Който е на акушерка. Бързо стигна до акушеркината къща.
АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е предназначен за, който се отнася до оказване на медицинска помощ от акушер-гинеколог. Акушеро-ги-некологическо отделение. Акушеро-гинеко-логическа клиника. Акушеро-гинекологи-ческа консултация. Акушеро-гинекологи-чески преглед.
АКУШЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акушерка. Акушерски курс. Акушерско училище. Акушерска помощ. Акушерска практика.
АКУШЕРСТВО, мн. няма, ср. 1. Мед. Дял от медицината, който изучава процесите в организма на жената при бременност, раждане и след родилния период и прилага методи за медицинска помощ при тях и за акуширане при раждане. 2. Професия на акушерка. „Аз съм вече акушерка, получих диплом.. Много ми се би искало да упражнявам занятието си в моя роден градец,.. За жалост,., закоренялата привичка на нашите хора да си служат с еоновремските „баби“ не ми позволяват да се реша на това. Аз реших да практикувам акушерство в София.“ Ив. Вазов, Съч. XI, 137.
АКУШЕРСТВАМ и АКУШЕРСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. Упражнявам професията акушерство. В този град акушерс-твувам вече втора година.
АКУШЕРСТВАНЕ ср. Отгл. същ от акушерствам; акушерствуване.
АКУШЕРСТВУВАМ. Вж. акушерствам.
а АКУШЕРСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ от акушерствувам; акушерстване.
• акуширам, -аш, несв. и св., непрех. и прех. Оказвам медицинска помощ при освобождаване от бременност, при раждане. Подир два часа и друга майка се замъчи да ражда. Туриха още дърва в печката и в сви-нарника стана много топло. Работиха мълчаливо. Нонка акушираше, а двамата №>же й помагаха. И. Петров, НЛ, 134. При първото раждане й акушира една съвсем .-Ц&ада, току-що завършила акушерка. А И IWpume й деца ги акушира все една и съща {в&ушерка. NtPt фр. accoucher.
и^акушйране, мн. -ия, ср. Отгл. същ. ртакуширам.
§* акцент м. 1. Езикозн. Ударение. При думата майка акцентът е на първата сричка. // Знак за ударение. Напиши акцента на думата.
291
акушер-гинеколог
2. Само ед. Съвкупност от особеностите на изговора, характерни за даден език или диалект. На самото оъно на тунела вече се бе събрала купчинка мъже, които пушеха и разговаряха с високи, дрезгави гласове. Това бе, груб говор със силен северен акцент. Бр. Йосифова, БЧМ, 78. // Неволно отклонение от произношението на един език у лице, за което този език не е роден. — Вие еврейка ли сте? — Да — мрачно отговори Варвара. — Познах ви по акцента. Д. Димов, T, 588. — Не знам, не знам булгарски — каза той на съвсем чужд акцент. И. Йовков, Разк. I, 208. Макар да говореше съвсем чист български език, тук-таме в думите му едва-едва се долавяше чужд акцент. П. Вежинов, ДБ, 26-27.
3. Муз. Подчертаване чрез усилване на определен тон, акорд или такт в музикална фраза.
4. Прен. Книж. Подчертаване, наблягане върху нещо, за да се изтъкне то или да се постигне по-голям ефект изобщо. Стара и нова София — това са двата явно неравностойни компонента на тази навременна и интересна изложба. Акцентът в нея съзнателно е поставен върху миналото на града. НК, 1958, бр. 2, 3. За да се получат необходимите светлинни акценти из града, могат да се използуват и други плоскости
— калканите и покривите и козирките на сградите. ВН, 1960, бр. 2624, 2. На първо място акцентът [в изследването] бе поставен върху употребата на репортажа [във вестник]. БЕ, 1999-2000, кн. 2, 39.
— От лат. accentus.
АКЦЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до акцент (в 1, 2 и 3 знач.). Акцентни особености.
АКЦЕНТИ`РАМ, -аш, несв. и се. 1. Непрех. Обикн. с предлог на, върху. Произнасям дума с ударение; акцентувам. Акцентирам на първата сричка. Акцентира правилно.
2. Прех. Книж. Подчертавам, изтъквам нещо, наблягам на нещо; акцентувам. Той [театърът] подпомогна автора да изгради композицията на пиесата, да изясни образите, конфликтите, да извлече и акцентира идеята, да намери по-ясни и ярки обстоятелства. НК, 1958, бр. 6, 4. Така или иначе, с повече или по-малко светлини и сенки, които акцентираха неговия сложен образ, градът продължаваше своя бавен и мъдър път през времето. К. Константинов, ППГ, 82. акцентирам се страд. от акцентирам във 2 знач. Така още в първото действие ние имаме ясна представа за главната героиня. Но тези нейни черти се акцентират по-нататък, когато тя трябва да води борба до пълна победа на няколко фронта. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 14.
акцентирам
